Обилната и късна вечеря нарушава храносмилането

С д-р Анелия Дечева, гастроентеролог в „Токуда Болница София”, разговаря Галина Спасова

- Д-р Дечева, как се диагностицира състоянието, което гастроентеролозите наричат синдром на дразнимото дебело черво?
- На първо място е прегледът, при който установяваме подут корем, болка в червата. Аз правя и ехография, за да изключа заболявания и на останалите паренхимни органи в коремната кухина. В зависимост от оплакванията често правим и микробиологично изследване на изпражненията. Причината нерядко се оказва чревна дисбиоза - тоест нарушение на микробиологичния състав. Ако нещо се изолира или ако има фамилна обремененост за заболявания на дебелото черво и стомаха, е добре да се направят и ендоскопски изследвания, но това е на по-късен етап. Ако нямаме морфологични данни, приемаме, че оплакванията са функционални и се дължат точно на този синдром.

- Какви симптоми водят пациентите при вас?
- Подуване и дискомфорт в корема, различна по сила и място болка, може да е ниско долу или около пъпа. Често човек се затруднява да определи къде точно усеща болка. Помощта на лекаря се търси, тъй като дискомфортът влошава качеството на живот, нормалната дейност и работоспособност. Всъщност става въпрос за един синдромен комплекс – може да има по-чести диарични изпражнения или пък упорит запек.

- Има ли сезонна или възрастова зависимост и как се елиминират оплакванията?
- На практика при това функционално заболяване твърде често се наблюдава сезонна зависимост. Възпалителните, вирусните заболявания обострят и коремните оплаквания. Нови проучвания сочат, че 3,6 до 32% от хората, които са имали остра чревна инфекция, развиват симптомите на синдрома за 3-12 месеца, като преобладава диарията. Главните участващи фактори са видът на патогена, продължителността и тежестта на диарията през острата фаза; полът и възрастта (младите жени имат повишен риск), психо-социалните характеристики на пациента (тревожността, безпокойството и депресията са важни рискови предпоставки). Използваме различни спазмолитици. Примерно „Комфортекс” е на билкова основа, той повлиява симптомите, има газогонен и спазмолитичен ефект, леко лаксативно действие, което подпомага изхождането. Препоръчваме пробиотици – млечнокисели бактерии, както и спазмолитици, ако има спастична болка - защото много често болка липсва, оплакването е единствено от газове и неоформени изпражнения.

- Има ли правила в режима на хранене, за да се избегне или излекува синдромът?
- Да. Много често особено за младите хора, които са на работа, вечерята е основното, обилно хранене. Точно то създава проблеми при чревното смилане. Храненето трябва да е три пъти дневно, като основните са закуската и обядът. Вечерята да е лека, между нея и съня да има поне 3-4 часа бодърстване. Необходимо ни е голямо количество течности, но газираните напитки да се избягват.
Аз смятам, че противно на мита за бобовите, варивата, много по-тежко газообразуващи са белтъците. Последните студии се фокусират и върху ролята на глутена, особено при синдрома, протичащ с диария. Би трябвало да приемаме повече фибри, диетата да е добре балансирана – и като съдържание, и като количество. Общо взето, съветвам пациентите да обърнат внимание от коя храна получават дискомфорт и временно да я изключат.

- Би ли могъл синдромът на дразнимото черво да се усложни до по-тежко заболяване?
- По-скоро опасността е да не пропуснем алармиращите сигнали. Да не се задоволим и да кажем – това е синдромът на дразнимото дебело черво и да пропуснем друга, по-сериозна болест. Затова и правим поетапно отделните изследвания.

Сподели във Facebook