Още няма предпазване от болестта на Паркинсон

С акад. проф. Иван Миланов, дмн, невролог, изпълнителен директор на Университетската болница по неврология и психиатрия „Св. Наум”, София, разговаря Петър Галев

- Проф. Миланов, кой е застрашен да развие болестта на Паркинсон?
- Това е заболяване, в което има някаква наследственост, но тя е твърде малка, при около 10 процента от пациентите. Всички останали хора сме застрашени за съжаление от този проблем. Все още не е ясна причината за развитието на болестта. Комбинацията от генетично предразположение, напреднала възраст и някакви фактори от околната среда, които не са ни известни, могат да доведат при всеки човек до паркинсонова болест, обикновено между 50- и 60-годишна възраст. През последната година стана модерна теорията за прионното разпространение на заболяването. Прионите са едни частици белтък, които например имат отношение към предаването на болестта „луда крава” чрез месото. При паркинсоновата болест никой все още не е обсъждал как биха могли да се предават тези приони, но в мозъка на пациенти с тази болест са установени специфични белтъци, наречени телца на Леви.

Но как те се разпространяват там, все още никой не знае. Не бихме могли да кажем, че тук има някакъв разпространител на заболяването, както е при лудата крава. А по отношение на предпазващите фактори по категоричен начин се доказа, че тютюнопушенето и употребата на кафе са два основни фактора, които рязко намаляват заболеваемостта от паркинсонова болест. За съжаление никой не знае защо това се случва. В момента се провеждат експерименти, разбира се, не с пушене на цигари, а с никотинови лепенки, с оглед на това дали може да се повлиява вече започнало заболяване. Още няма данни за това, но за консумацията на кафе се смята, че също подобрява симптомите на паркинсон. Става въпрос за между две и четири чашки от традиционното еспресо, което се пие в България.

- Имат ли отношение към паркинсона традиционните рискови фактори за мозъчносъдова болест – холестерол, кръвно, диабет?
- Не, дори хора с перфектни стойности на холестерола, кръвната захар и на артериалното налягане могат да заболеят от паркинсон.

- Как започва, кои са най-ранните симптоми?
- Обикновено с треперене на една от ръцете. Но се изисква много точна диференциална диагноза с друго заболяване, наречено тремор на Минор, което е десет пъти по-често от паркинсоновата болест и което протича само с треперене на ръцете, без последващи двигателни увреждания. Ако треморът е първи признак на паркинсонизъм, максимум до две години започва сковаване на крайниците от същата страна, после от другата страна, нарушава се походката и в един момент, при липса на адекватно лечение, се достига до типичната поза и походка, в която пациентът е приведен напред, скован и бавен. Разбира се, ако се провежда лечение, не се стига толкова бързо до това положение.

- Какво е лечението?
- Лечение има, макар и не дефинитивно. Проблемът е, че след около 5 г. започват да се развиват усложнения от лекарствата. Медикаментите, които прилагаме, целят да заместят това, което липсва в мозъка като медиатор. Обаче рецепторите на мозъка се изхитряват и започват да променят реакцията си към този външен медиатор, защото той не е същият като природния, който липсва - леводопа. И в резултат на това лекарствата започват да не действат, а ние даваме други лекарства, но в общи линии правилото е пациентът да се лекува с минимални дози, за да може около 15 години да го поддържаме в добро състояние. Звучи парадоксално, но пациентът не трябва да е много добре, когато се лекува от паркинсонова болест. Защото, ако е много добре, това няма да продължи много дълго. Затова е допустимо да има някои леки симптоми, които не пречат на ежедневието му.

- Разполагат ли нашите пациенти с всички възможности, които ги има по света?
- Да, и тук трябва да похвалим здравната каса, защото заплаща все повече за лечението на паркинсонизма. Разбира се, пациентите винаги очакват повече, но развитието в момента е положително.

- Какви са последните новини в лечението на болестта?
- Има един много скъп метод, наречен дуодопа, при който малко устройство подава липсващата субстанция директно в дванадесетопръстника на пациента с много точно дозиране и на равни интервали през денонощието. Сондата се поставя по хирургичен път, а всеки ден се зарежда касета с активното вещество. Методът малко напомня инсулиновите помпи при диабета. Това лечение има много добър ефект, но то е много скъпо и до момента у нас го прилагат около 20 души. Друг авангарден метод, който се прилага отдавна по света, е дълбоката мозъчна стимулация. При нея в мозъка се поставят електроди, които подават електрически ток с определени параметри, и по този начин донякъде се контролира заболяването. Като всяка неврохирургична манипулация си има и минуси, например риск от кръвоизлив в мозъка. Освен това далеч не всички пациенти са подходящи за това лечение, то е възможно при около 10 на сто от болните. Все пак трябва да са в малко по-млада възраст, защото след 70 г. тъканите са променени, рисковете нарастват. Конкретната преценка трябва да е на лекуващия невролог.

- Рехабилитационните усилия имат ли значение за начина на живот?
- По света много залагат на това и се грижат точно за рехабилитацията, за всекидневието на пациента. По принцип в България има рехабилитационна пътека и тя е много полезна. Рехабилитацията трябва да е комплексна – не само двигателна, но и психологическа. Доста от пациентите са и с депресия, поради което всеки контакт с нови хора, пребиваването в нова среда може да помогне.

- Страда ли интелектът при болестта?
- Не, интелектът не страда, с изключение на някои комбинирани форми между различен тип деменции и паркинсон.

- Тоест при едно съвременно лечение и ангажираност на близките човекът с паркинсон може да доживее до достойна възраст в добро състояние?
- Абсолютно! При разумно проведено лечение пациентът има едни 15 години пред себе си, в които не би следвало да има сериозни проблеми във всекидневието. След 15-те години обикновено се стига или до дълбоката мозъчна стимулация, за която говорихме, или до необходимост от прилагането на дуодопа.

- В университетската болница „Св. Наум” прилагате ли всички методи?
- Да, без неврохирургичните. Имаме и гама-камера, чрез която се прави много точна диагностика. Добре е, че държавата заплаща радиоизотопа. При нас клиниката за лечение на паркинсоновата болест е създадена още през 1961 г., имаме много голям опит и мога да кажа, че това е едно от заболяванията, които сме подредили по отношение на диагностиката, лечението, проследяването и рехабилитацията.

 

Сподели във Facebook