.jpg)
Поддържаме високо ниво благодарение всеотдайността на колегите
С проф. Марио Станкев разговаря Петър Галев
- Проф. Станкев, би трябвало интервюто да започна с поздравления за това, че станахте изпълнителен директор на Националната кардиологична болница, но днес такъв пост май не предполага овации...
- Благодаря ви за интереса към нашата болница и към мен. Наистина, в момента подобна позиция носи много, много отговорности и въпреки че аз съм я заемал и преди, в сегашния момент преобладава тревогата как ще се справяме със силно ограничените финансови ресурси. Сами виждате, че в България световната криза допълнително се усилва от разнообразни местни фактори.
- Струва ми се, че един лекар на вашето равнище от Западна Европа например не би ограничил чисто професионалната си дейност, за да се занимава и с администрация. Вас какво ви изкуши?
- Мотивират ме най-вече желанието и подкрепата на моите колеги, с които работим в болницата. Те ме познават и като директор от предишния ми мандат на тази длъжност, явно тогава съм се справил, за да застанат отново зад кандидатурата ми. Но най-вече предизвикателството е свързано с преодоляването на всичко, което пречи на нормалната работа. Няма как да остана встрани. Ние сме поставени в една силно конкурентна среда, специално в областта на лечението на сърдечносъдовите заболявания. Знаете колко много нови заведения се откриха и продължават да се откриват. Това още повече ни задължава да работим така, че постоянно да доказваме водещото си място в тази сфера – и в областта на диагностиката и лечението, и като най-голямата база за специализация на младите лекари. А ако трябва да говоря за себе си, нямам никакво намерение да се разделям с професията си на действащ съдов хирург, какъвто съм повече от 27 години. А администрирането е един сериозен ангажимент, с който съм свикнал и като директор, и като национален консултант по съдова хирургия.
- В момента каква е основната ви административна тревога?
- Несъответствието между постоянното желание за нова апаратура, за въвеждането на нови лечебни и диагностични методи, за подобряване на материалната база и финансовите възможности на болницата. Поддържаме високо ниво благодарение на професионализма и всеотдайността на колегите. Но финансирането на една държавна болница е над 95% от НЗОК по клиничните пътеки. Ние лекуваме абсолютно безплатно всички пациенти, а често при нас попадат най-тежките случаи. Не взимаме пари от пациентите, каквато възможност имат по различни начини частните болници. Нашият шанс е, че използваме финансиране по европейските програми. Чрез различни проекти успяваме да обновяваме апаратурата, да вървим синхронно с развитието на медицината, да реновираме сградата. Сега спечелихме два проекта за енергийна ефективност и за въвеждане на иновации в интервенционалната кардиология. Намерението ми е много активно да работим в тази посока.
- Споменахте за конкуренцията в лечението на сърдечносъдовите болести. Какви са позитивите и какви са негативите от нея?
- Позитивите са, че конкуренцията не ни дава да се отпуснем и да решим, че сме стигнали тавана на възможностите си. Лекуваме между 15 000 и 18 000 пациенти годишно, на ден приемаме за стационарно лечение 80–90 души, а през консултативните кабинети преминават 50–60 хиляди болни. Това е огромен обем дейност, при това високоспециализирана. Но ние сме една социална болница, нямаме подбор на пациентите и съответно приходите ни са лимитирани. Това рефлектира във възможностите за заплащане на екипа. Много лекари напускат именно заради това – търсят по-високоплатена работа, макар открито да заявяват, че при нас са се научили на висок професионализъм. Държавата много сериозно трябва да се замисли как да съхрани интелектуалния потенциал на големите университетски болници. Иначе той се разпилява, а от това никой няма полза. Да не говорим, че вече потокът на младото и средното поколение медици е към чужбина.
- А как беше преди повече от 25 години, когато вие бяхте начинаещ в професията?
- Ентусиазмът при нас беше огромен и желанието да работим хирургия беше над всичко. Тогава парите нямаха такова значение. Но да станеш хирург беше изключително трудно, тогава всички завършващи оставаха в България и подборът беше жесток. А при тясно профилираните специалности като сърдечна и съдова хирургия се изискваха огромни усилия, за да си спечелиш място. Но днес не обвинявам младите колеги. На тяхно място сигурно също щях да търся място за по-бърза и по-добре платена реализация. Затова одобрявам искрено действията на Министерството на здравеопазването за финансиране на специализантите. Приоритет на държавата трябва да стане задържането на лекарите в България.
- Защо сме на водещо място по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания, след като все още имаме добри лекари, а през последните години и модерна апаратура? Ние ли сме най-безотговорният към здравето си народ в Европа?
- Причините са комплексни. На първо място бих поставил ниската здравна култура на хората. Не само неосведоменост, но и липса на желание да разбереш как да поддържаш собственото си здраве, какво може да го разруши. Откога говорим за рисковите фактори като тютюнопушене, наднормено тегло, обездвижване. Но всеки явно си мисли, че на него няма да му се случи. Но при нездравословен живот болестта идва неминуемо и често при нас пациентът попада в крайните стадии. Друг е въпросът и за чисто материалните затруднения на хората. Идва например пациент от Ямбол, при когото се налага операция и той ни моли да го оперираме веднага, защото, ако се прибере, след това няма да има пари за второ идване до София. При това тук не говорим за заплащане на самото лечение. Да не пренебрегваме обаче и отговорността на държавата. През годините много малко усилия се отделяха за профилактични програми. Хората отвикнаха да се преглеждат, без да са болни. А това изисква сериозна организация. Този процес едва сега започва отново и се надявам да даде резултати, но те няма да са бързи.
- Често пациентите ми казват, че лекарят ги съветва нещо, но самият той пуши и има например наднормено тегло. Вие лично спазвате ли това, за което настоявате пред болните? Дали сте в категорията „Обущарят ходи бос”?
- Преди доста време аз пушех за няколко години. Но след като дойдох в съдовата хирургия, лично видях какво следва от този порок. И вече повече от 20 години не паля цигара. Нашата професия е рискова, особено на хирурзите. Затова отделям време за спорт и не допускам да качвам килограми. Стремя се да съм честен с пациентите, не бих си позволил да ги съветвам нещо, което самият аз не правя. Защото болният човек е много чувствителен, доверието му не се печели лесно.
- Какво конкретно ви разтоварва извън кабинета и операционната зала?
- Ските и футболът! Така мога да спортувам цяла година, защото ските са за зимата, а топката – за лятото. При това не става въпрос само за движение, но и за много позитивни емоции. Спортът е и контакт с други хора, дисциплинира, зарежда. А в начина ми на живот няма някакви особености, със сигурност не съм човек на излишествата. Отидох да живея в Банкя, за да избегна до някаква степен вредите от урбанизацията.
- Знам, че много контактувате с колегите си съдови хирурзи от Европа и от целия свят, как се чувствате сред тях?
- Чисто професионално се чувствам прекрасно, говорим на един и същи професионален език, човешките ни отношения са перфектни. Разликата е в материалния статус. И тук, и там се достига много трудно до високите нива в медицината. Но там, след като ги достигнеш, вече нямаш никакви проблеми в бита и всекидневието. От теб се иска само да даваш това, на което си се учил с десетилетия. Дори в Хипократовата клетва има пасаж, който тук не е популярен. Там се казва, че лекарят е длъжен постоянно да е на разположение на своите пациенти и да им помага според изкуството на медицината. Но същевременно Хипократ казва, че обществото е задължено да обезпечи така медика, че той да може спокойно да практикува своето изкуство. Един лекар трябва да бъде стабилен финансово, да няма притеснения за семейството си, за да може със сърцето си да възприема болките на другите и да им помага. Сигурен съм, че ще стигнем до този баланс и в България, дано да е по-скоро.
