Проф. Хинова-Палова: В човешкото тяло няма излишни органи

Проф. Димка Хинова-Палова е ръководител на Катедрата по анатомия, хистология и ембриология в Медицинския университет – София. Родена е в столицата, където завършва медицина през 1974 г. Веднага след това започва работа като асистент по анатомия. Оттогава обучението на студентите се превръща в нейна съдба. Преминава през цялата научна стълбица и през 2011 г. защитава професура. Специализирала е многократно в Германия, основните ѝ научни интереси са в областта на невроморфологията. Има над 300 научни публикации в реномирани наши и чужди издания. Член е на редица научни организации и дружества, сред които Европейската федерация по експериментална морфология. Носител е на наградата на МУ - София „Златна Панацея“.

- Проф. Хинова, какво е мнението Ви за съобщенията, че е открит нов орган, наречен мезентериум?

- Много съм сдържана към такова „откритие“ и – честно казано – не смятам, че става въпрос за нещо сериозно. Мезентериумът е описан преди векове, това е едно образувание на перитонеума. Самият перитонеум покрива тънкото черво и го фиксира към задната коремна стена чрез своя корен. Между двата листа на перитонеума минават кръвоносните съдове, които снабдяват тънкото черво. За мен не може да се говори за мезентериума като за отделен орган. Строежът и функциите на тази анатомична структура са добре известни на анатомията, физиологията и на хирургията.

- Може би става въпрос за някакви нови функции, които изпълнява тази коремна структура?

- Ако такова нещо се докаже с научните способи, тогава ще приема, че има новина. До момента на нашите научни форуми в България и в чужбина не съм била свидетел на съобщение за „нов орган“. Видях го по медиите. Вероятно на катедрен съвет ще поговорим по темата, ще се опитаме да потърсим цитирания в медийните статии д-р Калвин Кофи от Университетската болница в Лимерик, Ирландия. Но при всички положения мнението само на един колега не може да бъде взето за меродавно, преди на съответните форуми да се представят многостранни проучвания и доказателства. Факт е обаче, че перитонеумът създава доста затруднения на студентите, защото е сложна структура и като строеж, и като функция. Дори някои се отказват на изпита, когато им се падне този въпрос.

- Ясно е, че анатомията е сред най-старите науки, но разбиранията за човешкото тяло постоянно се променят и обогатяват. Съгласна ли сте със заключението, че най-големият имунен орган се оказват червата?

- Такова твърдение е оправдано заради множеството имунни клетки в чревната лигавица и микрофлората в червата, която има голямо значение за поддържане на имунния баланс.

- В тази връзка често се водят спорове дали апендиксът е нужен и полезен, или пък е извор на постоянна опасност от възпаление и възможен перитонит.

- Апендиксът е един лимфоиден орган, точно както и сливиците в гърлото. Неслучайно го наричаме tonsila abdominalis – „коремна сливица“. Много по-добре е той да си бъде в организма. Всеки лимфоиден орган, след като съществува в тялото, ни защитава. Отдавна отмина времето, когато с лека ръка се премахваше апендиксът дори при минимални съмнения за апендисит. Съвременните хирурзи имат стриктни критерии – клинични, лабораторни и инструментални, кога се налага апендиктомия. В никакъв случай не препоръчвам „профилактично“ премахване на този орган. Но когато наистина е възпален, нямаме избор, защото все пак без него се живее нормално, а перитонитът може да доведе до летален изход.

- Какво мислите за ваденето на сливиците?

- Там също имаше залитане през годините, но и това се преодоля. Отстраняване на сливиците е оправдано при наистина чести гнойни ангини, особено с причинител бета хемолитичен стрептокок. Или когато се получава такъв оток, че затруднява дишането и храненето. Но да го заболи някое дете два-три пъти гърлото с температура и хрема и да се извадят сливиците, това не е правилно! Ако трябва да обобщя – в тялото ни няма излишни органи!

- Опасно ли е, когато след травма или катастрофа се наложи отстраняването на далака?

- Премахването на далака не предизвиква някакви особени проблеми в качеството и продължителността на живота. Хирурзите премахват органа, когато е разкъсан, а не го зашиват, защото тъканта му е много крехка и има опасност евентуални шевове да изпуснат и отново да се получи тежък кръвоизлив.

- Вярно ли е, че черният дроб може да се регенерира, да се възстанови, ако се премахне част от него?

- Вярно е, затова здрави хора могат да станат донори на свои близки за чернодробна трансплантация, защото спасяват живот, без да застрашат своето здраве. Е, всяка операция носи определени рискове, но самият орган след това се възстановява и функцията му не страда.

- Нека се насочим към пряката Ви работа, към обучението по анатомия на бъдещите лекари. Какво е качеството на това обучение в МУ - София?

- Категорично мога да Ви кажа, че сме на много високо ниво, напълно сравнимо, а в някои отношения надминаващо нивото в Западна Европа. Например във Франкфурт преподават анатомия 3 месеца и половина и приключват с целия организъм. При нас обучението е 2 години – четири семестъра. Неслучайно студентите казват, че който си вземе изпита по анатомия и след това по патология, значи ще завърши. Анатомията и физиологията са азбуката в медицината, много държим на задълбочени познания, не може да се мине между капките, защото се води документ за присъствията и представянето на всеки студент през цялото време. Няма как да не идва или да не чете и после на акорд да учи преди изпита! Въвели сме междинни изпити – колоквиуми, върху отделните части на анатомията, оценките от които се преценяват след това и при основното явяване в края на втори курс.

- Това ли привлича толкова много чуждестранни студенти?

- Привлича ги високото качество на обучението и допустимата цена. В момента в първи курс имаме около 500 души чужденци, които обучаваме на английски. Става въпрос основно за студенти от Великобритания, Италия, Германия, Гърция.

- Има ли пряка връзка между познанията по анатомия и качеството на лекаря?

- По това няма никакъв спор! Но интересът към анатомията е от векове и далече надхвърля само медицинската сфера. Самото понятие „анатомия“ е въведено от древногръцкия философ Аристотел. Големият средновековен енциклопедист Леонардо да Винчи отделя огромно внимание на тази наука и описва много добре човешкото тяло. Гьоте също се е занимавал с анатомия, той например описва една кост, която се намира зад резците в твърдото небце, и тази структура и до днес е известна с името, дадено от великия германец.

- Високите технологии в помощ ли са на обучението, могат ли да заменят работата върху истински телесни останки?

- Много са полезни виртуалните атласи, но винаги студентите трябва да видят тъканите, структурите и органите върху трупен материал. Ние осигуряваме това, за разлика от много други университети, където се работи само с макети. Някъде по религиозни причини, а другаде по юридически или финансови.

Гьоте също се е занимавал с анатомия, той например описва една кост, която се намира зад резците в твърдото небце, и тази структура и до днес е известна с името, дадено от великия германец

- Как набавяте тела на починали?

- Има хора, които безвъзмездно си завещават тялото след смъртта си в полза на науката, на обучението и аз благодаря за това! Сигурно за широката общественост е трудно да приеме такова решение, но на нашата анатомична зала пише „Тук мъртвите живите учат“… В крайна сметка правим всичко в името на живота! Разбира се, още от първите упражнения изисквам безпрекословно от всички да се отнасят с респект към човешките останки.

- Има ли и при вас трудност да привличате преподаватели?

- Да, но не по финансови причини, вече заплатите са по-добри, а защото младите повече ги влече клиничната работа.

- Вас с какво Ви спечели анатомията?

- Още след третото упражнение по анатомия разбрах, че това ще е моята работа! Преподавател ми беше проф. Ичев, а асистент ми беше д-р Малинов, който още работи при нас. С дълбоко уважение се отнасям и към проф. Георги Гълъбов, основател на всички съвременни катедри по анатомия в България. Да уча младите хора е отдавна мисия за мен. Анатомията ме събра и със съпруга ми проф. Адриан Палов, с когото преподаваме и до днес заедно. Двамата сме в редколегията на научното американско списание „Клауструм“ с главен редактор проф. Лорънс Еделщайн от Сан Диего.