Проф. Надежда Гаврилова: Децата преодоляват по-лесно болестта, ако родителите са спокойни

Проф. Надежда Гаврилова вече 20 години ръководи Клиниката по детска анестезиология и интензивно лечение с операционен блок в „Пирогов”. Научните й интереси са в областта на анестезиологията и интензивното лечение при новородените, регионална анестезия, лечение на болката в детската възраст. Всекидневно се занимава с преподаване, а в клиниката на трудов договор са назначени и 5 специализанти, които по думите ѝ са мотивирани, отговорни и работят с голям ентусиазъм. Но дали той ще е достатъчен, за да ги задържи тук, в България?

Малка е вероятността всички да останат, но някои, които благодарение на своя интерес получиха възможност да развиват научна кариера, ще го направят. Много бих искала и бих пожелала на младите лекари да се чувстват заинтересовани от това, което работят. Да не го правят само за джоба.

• С какво е уникална тази пироговска клиника?
• Основно с професионализма и традицията си. Защото апаратурата е нещо, което всеки би могъл да получи и има доста места с добра апаратура. Уникален е широкият спектър от пациенти, които приемаме – не само хирургични, но и общопрофилни. Ръководството на болницата проявява пълно разбиране за това, че работим с деца, и ние получаваме всичко, от което имаме нужда. По отношение на апаратурата освен голямата помощ от „Българската Коледа“ имаме подкрепа и от редица спонсори.
• Какви са спецификите на детската реанимация?
• Основната отлика трябва да е в емпатията на персонала. Във всеки момент детето има нужда от състрадание, съучастие в неговата болка, разбиране на проблемите му. Защото възрастният човек би могъл донякъде сам да си помогне, когато страда, да си изгради окуражаваща мотивация, докато при детето винаги на момента трябва да има някакво положително въздействие от хората около него.
• Има и трета страна – родителите.
• Мога да кажа, че това е най-трудната страна на нашата работа, защото всеки родител възприема по различен начин страданието на своето дете. Има такива, които са балансирани, уравновесени. Други се паникьосват, припадащи имаме дори. И дежурният лекар трябва да може да намери подход и към едните, и към другите. Това умение се придобива с годините, но комуникацията трябва да е предмет в Медицинския университет. Преди година направихме едногодишен курс по психология, който да е в помощ на работещите с деца – както по т.нар. burnout (синдром на прегарянето), така и за по-ясното разбиране на особеностите на детската възраст и контакта с родителите. Това изисква доста работа, но все още у нас не му се обръща достатъчно внимание. Искам да подчертая, че масово не се разбира какво означава спешност. Истинската спешност при децата е единствено голяма загуба на кръв или гърч. Мисля, че със спешността се злоупотребява. Примерно тук ще срещнете възмутени родители, че заплащат изваждането на кърлеж. А това изобщо не е спешно, може да го направи и общопрактикуващият лекар. Така че може би тук медиите имат голямо място – да се разграничава истинската спешност. В България все още не е развита добре системата за триажа, сега бе въведена в спешната помощ. Тя позволява преценка кой се нуждае най-спешно от преглед.
• Вече десетилетия се говори за създаване на общопрофилна детска болница, какво би спечелило детското здравеопазване?
• Предимствата да се съберат всички детски специалности на едно място са безспорни. Това би било много добре за малките пациенти и огромно облекчение за нас като проследяващи хода на заболяването. Ето ние утре ще приемем от Института по педиатрия 6-месечно бебе, за да преценим дали има определена малформация на дихателните пътища. Там това не може да се направи. Ако има една болница, ще се спести разкарването на това бебе с дихателни проблеми, макар на неголямо разстояние, необходимостта от реанимобилна линейка, екип, дори самата административна процедура – издаването на нови документи, нова история на заболяването и т.н. А лечението на детето е последователен процес. Така че твърдо трябва да има такава общопрофилна детска болница, където е и мястото на детската хирургия.
• Каква част от страданията, които лекувате, са битово предотвратими?
• По-малко от 1% са жертвите на пътни произшествия, на екзогенни отравяния или на малтретиране. Основно лекуваме вродени аномалии или усложнения в хода на общото заболяване – примерно гноен процес на белия дроб, перитонит и т.н. Имаше една сериозна кампания преди може би повече от 15 години, когато екзогенните отравяния бяха много чести – имахме много деца, приели корозивни течности. Сега вече такива случаи практически нямаме. Благодарение на усилията на проф. Михова, проф. Михайлова, проф. Бранков беше разяснена опасността от неправилното съхранение на корозивните течности и много се направи в индустрията в тази област. И сега повечето от корозивните вещества се произвеждат на люспи, което предотвратява изгаряне на хранопровода.
• Има ли промяна в типа и броя на вродените аномалии?
• Моята дисертация е на тема вродени аномалии в детската възраст и мога да кажа, че от времето, когато започнах като млад лекар тук, досега броят на новородените с коригируеми аномалии е един и същ. Има промяна обаче, която забелязваме в практиката - докато преди 15 години най-често се срещахме с възпалителните заболявания на коремната кухина – апандиситът с неговите последствия, – сега започват да придобиват тежест проблемите в гръдната кухина. Отдаваме го на променения имунитет на децата, които след няколко дни висока температура и кашлица, вместо да преминат през стандартния бронхит, пневмония, директно правят гнойно възпаление, налагащо хирургическа намеса. Децата дишат замърсен въздух, пият невинаги добра вода, приемат храна, съдържаща химически вещества, ГМО, дрехите са с много химия.
• Какво не одобрявате в начина, по който се гледат децата?
• Първо не ми харесва това, че се появи професия „майка“. Мисля, че има прекомерно вторачване в децата и от това произлизат доста проблеми. Защото детето и майката или този, който го гледа, са скачен механизъм. И всичко, което се разваля в едната система, уврежда другата. Много по-лесно преодоляват болестите децата на спокойните родители, отколкото на тези, които са кълбо от нерви. Това е валидна закономерност, която можете да наблюдавате, ако стоите тук една седмица. Не приемам да не се дава вода на кърменото дете до 6 месеца. Това е връщане към някогашния начин на живот, но нищо друго не е същото, като някога. Не приемам, че не се обогатява рано храненето с жълтък, пюрета – и това е световна тенденция. Смятам също, че не бива детето да бъде кърмено прекалено дълго.
• Какви са новостите в овладяването на болката?

Децата дишат замърсен въздух, пият невинаги добра вода, приемат храна, съдържаща химически вещества, ГМО, дрехите са с много химия

• Новите тенденции са за разработка на все по-съвършени медикаменти, които да могат да блокират селективно болкови рецептори - тъй като те са много и най-различни в организма. И обикновено хората, които не са съвсем наясно с това, се опитват да блокират всичко възможно. Но ако го направиш, има странични ефекти от органи и системи – тоест премахваш болката, която е защитен механизъм, за сметка на здравето на друг орган. Не може всеки да назначава болкоуспокояващи, нужна е подготовка. Не говорим, естествено, за хапчето при еднократно развило се главоболие.
• - Как се отнасяте към хомеопатията?
• Аз съм твърдо за. Това е медицинска наука, независимо че не ползва методите на съвременната медицина. Има свое място, особено при хроничните страдания – най-често за хомеопатия говорят позитивно хора, които са опитали целия арсенал на класическата медицина без резултат. Хомеопатията има място в съвременното лечение – както при децата, така и при възрастните. Няма лекари хомеопати, които да отричат класическата медицина, докато обратното е често срещано. Определени състояния – особено алергични, астматични пристъпи, които сме опитвали да третираме безуспешно с класически средства, се повлияват от хомеопатично лечение. И се предотвратява нова поява на симптомите. Хората, които имат хронични проблеми, могат да преценят дали хомеопатията им помага. Тя е на повече от 150 години и спорът ще върви още доста време. Кралицата майка през последните 40 години от живота си се е движела навсякъде с двама лекари хомеопати и не е лекувана по друг начин.