Проф. Цекомир Воденичаров: За 20 години създадохме поколение модерни здравни мениджъри

Проф. Цекомир Воденичаров е роден в София. Завършва медицина в столицата с пълно отличие и наградата "Златен Хипократ". Академичният му път започва като асистент в Катедрата по социална медицина, където защитава докторантура. Преминал е през множество специализации и курсове в чужбина - Франция, Холандия, Испания, Германия, Белгия и др. През 1995 г. е избран за професор в МУ - София. А през 2001 г. - за декан на създадения от него Факултет по обществено здраве (ФОЗ) към МУ – София, където въвежда и утвърждава теорията и практиката на новото обществено здраве в България в продължение на 2 мандата. Участник в създаването на Европейската агенция за акредитация на програми по обществено здраве. Научен ръководител на над 30 защитени дисертации, над 60 дипломни работи и 20 специализанти по социална медицина и здравен мениджмънт. Председател на Държавната изпитна комисия за специалност „Социална медицина и здравен мениджмънт”. Автор на повече от 300 публикации и 11 монографии. Избран е за зам.-председател на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ). Член на Висшата атестационна комисия (ВАК) при МС.

През 2009 г. проф. Воденичаров е удостоен с DOCTOR HONORIS CAUSA на Медицинския университет - Пловдив и получава най-престижното отличие на МУ - София AESCULAPIUS за заслугите му в развитието на българското медицинско образование, наука и практика.

От 1997 г. проф. Воденичаров е изпълнителен директор на създадения от него първи лицензиран доброволен здравноосигурителен фонд „Медико-21“.

Разговаряме с проф. Воденичаров по повод 20 години от началото на Факултета по обществено здраве.

- Проф. Воденичаров, защо много години на организацията на здравеопазването, на здравния мениджмънт се гледаше като на някаква странична дейност?

- Основната причина е в хроничното подценяване на необходимостта от професионализъм в областта на управлението на здравеопазването. Това подценяване за съжаление идва от високите управленски етажи. Много години здравното министерство не си е давало сметка за необходимостта от професионално подготвени здравни мениджъри, чрез които много по-ефективно може да реализира своите замисли и идеи. Дори в последните разисквания по текстове от Закона за лечебните заведения имаше опасност да отпадне изискването за квалификация в областта на здравния мениджмънт за кандидатстващите да управляват болници. Е, не се стигна дотам, но е факт, че имаше такова предложение… А липсата на специфична мениджърска квалификация в здравната сфера води до неефективно управление, до натрупване на излишни разходи и дългове и в крайна сметка до по-лош краен продукт за пациентите и за обществото като цяло.

- Преодоляно ли е разбирането, че един добър специалист в дадена клинична област автоматично може да бъде и добър мениджър?

- Дълго време не беше преодоляно и съществуваше едно, бих го нарекъл „клинично високомерие“ към проблемите, които са извън тясната клинична дейност. Новите реалности обаче наложиха по-голямо внимание към мениджмънта, организацията на процесите, изразходването на средствата. Важно е и на най-висшите политически нива да се разбере, че управлението на здравеопазването изисква много сериозна специфична подготовка. Не може да се разсъждава от днес за утре, нито с хоризонт един мандат, както е в много от политическите решения. Здравната политика е нещо различно. Първата й характеристика е дългосрочност, а втората особеност е базирането на доказателства. Важно е да се знае как днешните решения в здравната система ще рефлектират след 10 - 15 - 20 години. Крайната цел и обективният измерител е подобряването на показателите за общественото здраве: хората да живеят по-дълго при по-ниска обща заболеваемост, да пада детската смъртност.

- В Европа какви специалисти управляват болници например?

- Във Франция например тези, които влизат в управата на болниците, минават специална квалификация в продължение на 4 години в тяхната Национална школа по обществено здраве в Рен. Това обикновено са икономисти и юристи, а лекари – по изключение. При нас е прието основно лекари да са здравни мениджъри, но да си добър хирург или кардиолог е едно, а добър директор – съвсем различно. Друг е въпросът, че много добри лекари успешно се квалифицираха като здравни мениджъри и се доказаха като отлични ръководители. Но това са допълнителни и систематични усилия – ново образование, трупане на различен опит. Образно казано, лекарят вижда дървото, а мениджърът е длъжен да види гората.

Липсата на пари за здраве е един от най-устойчивите митове у нас

- Какво постигна за тези 20 години първият Факултет по обществено здраве в България?

- С днешна дата обобщението е с положителен знак въпреки многото препятствия от всякакъв характер. В самото начало акцентът беше управление на здравните грижи, т.е. подготовката на старши и главни сестри, които да умеят да управляват ресурси – човешки, финансови, времеви. Следващото стъпало беше създаването на модерна генерация от здравни мениджъри, които могат да се справят с предизвикателствата на новите социалноикономически реалности. Неслучайно специалисти, които завършиха факултета, станаха директори на ключови болници в София и в страната, депутати, министри.

- Гордеете ли се, или се притеснявате от факта, че значителна част от Вашите възпитаници, особено в някои от специалностите, веднага намират работа в чужбина?

- Вярно е, че завършващите със степен „бакалавър“ (бел. ав. – медицински сестри, лаборанти, рехабилитатори и др.) намират отличен прием в Западна Европа и в САЩ, което е оценка за качеството на предлаганото обучение. Това безспорно ме радва! Но ме смущава значителният процент от завършващите тези специалности, които излизат навън. В крайна сметка страната ни инвестира много в изграждането на едни специалисти, а след това не може да се ползва от техния професионализъм. Този процес не може да бъде спрян с административни рестрикции. Всеки търси реализацията си там, където му предлагат най-добрите условия. Ние изпълняваме функцията си като учебно заведение да създаваме качествени кадри. А след това е въпрос на здравна и на държавна политика как младите да остават тук. Става въпрос и за финансови условия, но и за цялостна възможност за реализация.

- Вие в каква посока виждате решението?

- Няма нужда да откриваме колелото, най-ефективният метод е вкарването на реални механизми на конкуренция в здравеопазването на всички нива. Първо трябва да се започне от демонополизация на НЗОК. Така ще се създаде конкурентен механизъм за управление на нашите пари за здраве. Със сигурност ще се появят структури, които по-ефективно ще боравят с тези пари. Те ще искат да работят с болниците, които дават по-добро качество. От своя страна болниците ще търсят най-добрите специалисти и ще им плащат достойно; ще предлагат по-добро обслужване, ще се стремят към нова апаратура и т.н. Така конкуренцията от най-висшето ниво ще се пренесе в цялата система и това ще е само от полза за крайния потребител, който е всъщност платецът в системата. Но дълги години политиците избягват тази тема, НЗОК си стои като монополист.

- Но нали системата е недофинансирана, как ще има пари и за алтернативни фондове?

- Липсата на пари за здраве е един от най-устойчивите митове у нас. Друг е въпросът откъде идват парите и как се изразходват. По официални данни от СЗО и Световната банка ние сме държавата с най-висока степен на финансово самоучастие на пациентите – около 50 процента, в процеса на диагностика и лечение. При това говорим за официалните доплащания на лекарства, изследвания и консумативи. А над това са и нерегламентираните суми, за които всички знаем. Ако целият този ресурс се събере, излезе на светло и се управлява ефективно и конкурентно, картината ще е съвсем различна. В целия цивилизован свят между лекаря и пациента няма преки разплащания, няма диалози за пари. Всичко минава през фондове и застрахователи, които следят за ефективното харчене на средствата, а лекарите са свободни да действат според професионалните си критерии.

- Защо на поканата за празника ви пише „Интелектът е валутата на бъдещето“?

- Защото преуспяващи са тези общества, които стъпват на иновациите. А иновациите са продукт на интелекта. Не натрупаните пари, а натрупаният интелект, който има възможност за изява, е най-ценният капитал!