.jpg)
Сексът е и отговорност
С проф. Димитър Чавдаров, невролог, разговаря Петър Галев
- Проф. Чавдаров, има ли промяна в разбирането какво е нормално в сексуалното общуване?
- Представите за секса през различните исторически периоди доста са се променяли. Това се наблюдава и в момента. Затова някои сексуални практики, които преди присъстваха в Международната класификация на болестите, сега са извадени оттам и стават едва ли не модел на поведение... Днес сексът е обект на всеобщ интерес, но по-скоро от пикантно-клюкарска гледна точка, а не с цел по-висока сексуална култура. Което е жалко!
- Не е ли нормален този интерес към секса?
- В голяма степен е нормален, защото сексът е биологична необходимост, дейност, която носи висша наслада. Но фиксацията само към тази наслада, без подбиране на средствата, става предпоставка и за извращения.
- Кое е извращение от днешна гледна точка?
- Колкото и либерално днес да се гледа на сексуалното общуване, има влечения и практики, които категорично излизат от рамките на нормалното, напр. педофилия, зоофилия, ексхибиционизъм, садо-мазохизъм и др. Тези влечения често водят и до асоциално поведение и прекрачване на закона. Затова те трябва да се разпознават в зародиш и да се лекуват.
- Напоследък доста се дискутира за факторите, които определят сексуалната ориентация...
- Сексуалната ориентация е едно трайно емоционално, романтично, сексуално, а в някои случаи болестно привързване към друга личност. Тази ориентация преминава през различни етапи. Някои учени търсят фактори, които влияят на сексуалната ориентация на нероденото дете още в утробата на майката. По-късно множество обстоятелства, свързани с възпитанието, семейната и приятелската среда, ранните контакти влияят на тази ориентация.
- Като че ли най-често срещаната промяна в ориентацията е свързана с влечението към собствения пол?
- Това е така. През 40-те години на ХХ век хомосексуализмът е обявен в САЩ за заболяване, а от 1973 г. е заличен от списъка на болестите. Въпреки това и в момента се правят множество изследвания за евентуалните биологични и социални причини, които го определят.
Някои акцентират, че става въпрос за вродена генетична склонност, поради което никой не може да бъде „обвинен”, че е хомосексуален. Други, обратно, смятат, че всичко е въпрос на грешна насоченост, на подражание на неправилен модел и т.н.
В съвременното общество като че ли надделява тенденцията да се търси единствено удоволствието в сексуалните отношения, независимо с какви средства то се постига. А това не е напълно приемлива концепция. Защото, доведена до крайност, тя може напълно да отрече биологичния смисъл от секса – създаването на поколение. А това очевидно е невъзможно при еднополови връзки.
- Трябва ли да се търси лечение на нетрадиционната сексуална ориентация?
- Данните за тази възможност са много противоречиви. Ако говорим за хомосексуализма, малко са хората, които трайно са пренасочили интереса си от собствения към противоположния пол. А и това става все по-малко наложително, след като много държави признаха еднополовите бракове и забраниха трудовата дискриминация по полов признак, включително и за служба в армията.
Преобладаващото обществено настроение в момента е всеки да има право да практикува в леглото си каквото пожелае, но да се въздържа от афиширане и пропагандиране на своята сексуалност.
- Вярно ли е, че пубертетът е най-същественият период за формиране на сексуалността?
- Това е така. В този период индивидът е много чувствителен и може да тръгне в дадена посока не от някаква предопределеност, а от разочарование, липса на разбиране, стремеж към подражание.
