Шум на сърцето в детска възраст

Д-р Вилиана ДРАГНЕВА, детски кардиолог

При много деца при рутинен педиатричен преглед се установява т.нар. шум на сърцето. За повечето родители това е много тревожно и те изпадат в паника. Позволете ми да обясня какво представлява сърдечният шум, какви са причините за неговото появяване и как да се подходи при наличие на такъв.

Детското сърце „шуми“ повече от това на възрастните, но не всеки шум е причина за безпокойство. Сърдечните шумове са широко разпространени сред децата, но в повечето случаи сърцето работи нормално и няма причина за притеснение. Според някои проучвания при всяко второ дете в определен период от живота му се долавя шум на сърцето. Други проучвания покачват този процент на 70%, а при трети стига до 80% от децата. Честотата на установяване зависи от честотата на профилактичните прегледи, което е пряко свързано със здравната политика на съответната държавата.

С други думи - наличието на шум на сърцето при децата е по-скоро правило, отколкото изключение.

Сърцето е мускул, чийто размер е колкото юмрука на човека. To е разположено в гръдния кош и се състои от четири кухини – две предсърдия и две камери. Тези кухини са свързани помежду си чрез клапи, които позволяват само еднопосочно движение на кръвта. Сърдечните тонове, които се чуват на слушалка, се образуват от затварянето на клапите. „Шумът“ на сърцето е допълнителен звук, обусловен от ускоряване на кръвотока при преминаване на кръвта през сърцето и големите съдове. Той се чува между сърдечните тонове и се долавя от лекаря чрез поставяне на слушалката върху гръдния кош на детето.

Най-общо - шумът на сърцето може да бъде разделен на функционален (невинен) и патологичен (органичен).

Функционалните (невинни) шумове са тези, които най-често се установяват при регулярните педиатрични прегледи. Основната причина за възникването им се дължи на несъответствието на сърдечните структури и силата, с която кръвта циркулира. Този шум може да се появява и изчезва, ставайки по-силен, когато сърцето бие по-учестено (след физическо натоварване или висока температура) и по-слаб, когато детето спи. В някои периоди той е много по-силно изразен, а в други е съвсем слабо доловим. Понякога шумът се променя и от самото положение на тялото. Това е и причината един лекар да установи сърдечен шум, а друг лекар да не го чува при последващ преглед. Функционалните шумове най-често се срещат в периода между 4- и 9-годишна възраст на детето, докато в кърмаческа възраст (през първата година от живота) са налице в около 2% до 5%. С израстването на детето задебелява и гръдната стена и след пубертета обикновено невинните  шумове вече не се долавят.

Най-важното е, че при деца с функционален шум, сърцето е здраво и работи нормално.

Децата растат и се развиват нормално и като правило – не боледуват по-често от връстниците си. В тези случаи не се налага никакво лечение, защото това са здрави деца.  

В повечето случаи, разпитвайки родителите и преглеждайки децата, опитният педиатър с голяма точност може да каже дали шумът е функционален или органичен. Понякога обаче, особено ако детето се храни трудно и не наддава на тегло, боледува често от бронхити и/или пневмонии или има затруднение в дишането, ако посинява или има някакви оплаквания (сърцебиене, лесна умора и др.), ако се открият промени в сърдечната сянка при правена по друг повод рентгенография на бял дроб или промени в електрокардиограмата, прегледът със слушалка не винаги може да отговори на въпроса дали шумът е функционален или патологичен. Най-добре е при тези деца да се направи консултация с детски кардиолог и ехокардиография.

Патологичният шум на сърцето се причинява най-често от повече или по-малко сериозно сърдечно заболяване, което може да бъде вродено или придобито.

Тези шумове най-често се дължат на преминаването на кръвта през стеснени участъци (стеноза на сърдечна клапа или стеснен кръвоносен съд), връщане на част от кръвта през някоя от сърдечните клапи (инсуфициенция на клапа) или при наличие на патологични отвори в сърдечните прегради.

В утробата на майката, бебето расте и се развива в много различни условия от тези след раждането. Чрез плацентата получава кръв, богата на кислород и хранителни вещества и се отделят непотребните вещества. То плува в околоплодните води и не се налага да използва белите си дробове. За да се заобиколят „неактивните“ бели дробове, природата е пригодила специфично фетално кръвобращание, което се осъществява благодарение на временно съществуващ отвор в сърцето и връзка между кръвоносните съдове.

При раждането, белите дробове се пълнят с въздух и кръвообращението се променя. Още през първите часове се активират сложни механизми, които водят до постепенно затваряне на „дупчиците“ на сърцето и кръвоносните съдове. Когато бебето започне да диша със своите бели дробове, онова което е било задължително за оцеляването му в утробата на майката, вече не е необходимо.

Въпреки това, при някои деца ще се запазят елементи от феталното кръвообращение или може да се установят аномалии в структурата на сърцето и големите кръвоносни съдове. Това ние наричаме вродени сърдечни малформации. Наличието на сърдечен шум в детска възраст може да е една от многото изяви на тези сърдечни аномалии.

Най-общо казано, вродените сърдечни малформации се лекуват оперативно, транскатетърно (безкръвно) и медикаментозно.

При различните аномалии се извършват различни по обем и сложност интервенции. В огромния процент от случаите, децата се развиват и живеят напълно нормално след това. Въпреки това, повечето от тези деца се наблюдават през целия им живот или докато прецени проследяващият ги детски кардиолог.

Ако педиатърът на Вашето дете открие шум на сърцето му, не изпадайте в паника. Ако шумът е функционален, то не се налага лечение. Ако шумът е патологичен, детският кардиолог ще Ви обясни какъв е проблемът и какво е по-нататъшното проследяване и лечение.

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация.