.jpg)
Стабилни и в есента на живота
Д-р Родина Несторова, ревматолог, научен секретар на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза
Сред основните проблеми на третата възраст са намаляването на мускулната сила, обездвижването и паданията. А подвижността е определяща за качеството на живот.
Сериозни проучвания показват, че 90 на сто от фрактурите извън гръбначния стълб са резултат от падания. Освен това половината от костните счупвания след 50 г. не са в резултат на остеопороза, а от проблеми в подвижността.
Пациентите над 65 г. падат минимум веднъж годишно. Те се страхуват от падане, а това допълнително ограничава физическата активност и социалните контакти. Така се завърта порочният кръг на още по-голямо обездвижване.
Причините за паданията
1. Нарушен двигателен процес в резултат на остеоартроза. След 70 г. трудно може да се намери човек без остеоартроза и други ставни заболявания – ревматоиден или псориатичен артрит, болест на Бехтерев и др.
2. Намалена мускулна сила на долните крайници в резултат на дегенеративни процеси.
3. Нарушено равновесие, основно в резултат на мозъчно-съдова болест и различни проблеми с вестибуларния апарат.
4. Нарушено зрение, причинено от катаракти, макулна дегенерация, глаукома, неправилна корекция с очила.
5. Прием на голям брой лекарства, които често имат нежелани реакции като загуба на равновесие.
6. Когнитивни нарушения.
7. Анемии.
8. Ниска очистваща способност на бъбреците (креатининов клирънс) - под 65 милилитра на минута. Това е изключително важен независим рисков фактор за падания. Заради намалената бъбречна функция в организма се образува много малко D-хормон. От това намаляват мускулният тонус и мускулната сила.
Ролята на D-хормона
Ниските нива на D-хормона при възрастните, съчетани с намалена чувствителност на тъканните рецептори към него, увеличават значително риска от падания.
В третата възраст основно намалява силата на бедрените мускули, които имат ключова роля за подвижността и стабилността. Това означава, че дори пациенти без сериозна остеопороза могат да получат фрактура. Най-тежка е бедрената, защото част от пациентите загиват в рамките на 1 г. след инцидента, а от оцелелите половината са трайно инвалидизирани.
Профилактиката на паданията
От няколко години в България е достъпен медикамент, който се използва успешно по света от около 20 г.: „Алфакалцидол”. Този препарат е аналог на D-хормона, благодарение на който калцият минава от червата в кръвта и след това в костта. Алфакалцидолът „заобикаля” бъбрека и действа успешно дори при хора с намалена бъбречна функция.
Само 1 микрограм алфакалцидол на ден редуцира броя на паданията с цели 54 на сто. Това е в резултат на подобряването на мускулната активност. Препаратът действа комплексно и на костната обмяна – ограничава разграждането на костите и подпомага изграждането.
Клиничните проучвания показват и противоболков ефект на алфакалцидола при пациенти със счупвания на прешлените, както и с ревматоиден артрит и засягане на колянната става.
Продължителната терапия с 1 микрограм алфакалцидол дневно се понася много добре от пациентите. В общия случай не е необходим допълнителен прием на калциеви препарати. Това се налага само при пациенти с ниско телесно тегло и недостатъчно хранене.
