.jpg)
Внезапни и неудържими позиви за уриниране издават проблем
С д-р Васил Василев, основател на сайта www.urology.bg, разговаря Георги Георгиев
- Д-р Василев, заболяване ли е свръхактивният пикочен мехур?
- Свръхактивният пикочен мехур не е заболяване. Това е клиничен синдром, който включва група от симптоми. Най-често срещаният от тях е внезапната неотложна нужда за уриниране, която не може да се контролира или задържи. В някои случаи това може да доведе до изпускане на урина – инконтиненция. Честото уриниране през деня и нощта (никтурия) е друг симптом, който подсказва за проблема.
Свръхактивният пикочен мехур оказва сериозно влияние върху качеството на живот на пациентите. Те се страхуват да излязат на разходка, да отидат на кино, да пътуват. През деня ходят до тоалетна повече от 8 пъти, като може да стигнат и до 15-20 пъти. Нощно време пък се будят по 5-6 пъти, което нарушава съня им и тяхната трудоспособност.
- Какво точно се случва в организма?
- Функцията на пикочния мехур е не само да складира урината, но и да я изхвърля. В неговата стена има рецептори, които реагират на разтягането и дават информация на мозъка до каква степен се е напълнил. Когато е препълнен, се появяват неудържими позиви за уриниране. Обичайно при около 100-150 мл урина в пикочния мехур човек има умерена необходимост за уриниране, при 250-300 мл позивът е по-силен, а при над 350-400 мл е наистина неудържим.
При свръхактивния пикочен мехур тези показатели са значително по-ниски. Пациентът изпитва силна нужда да отиде до тоалетна при 100 мл, а при 200 мл необходимостта е неудържима - може да се стигне и до изпускане на урина. Важно е да се подчертае, че позивът не идва постепенно, а се появява рязко, изведнъж.
- Какви са причините за този проблем?
- Предполага се, че честотата на разпространение сред населението е между 10 и 20%. Засегнати са както мъже, така и жени. Не можем да кажем със сигурност на какво се дължи. Често пъти дори не откриваме физиологична причина. При мъжете може да се предполага, че е възможно заради проблеми с простатата, но при жените трябва да се търси друга причина.
- Как се поставя диагнозата?
- Най-обективният начин са т.нар. уродинамични изследвания, чрез които измерваме контрактилитета – възможността на пикочния мехур да се стяга или отпуска спрямо определено количество урина.
В пикочния мехур се слага катетър с датчици, чрез които определяме налягането. Впоследствие вкарваме вода, за да установим при какви стойности и с каква сила пикочният мехур реагира.
- Къде могат да се изследват пациентите?
- В доболничната помощ това трудно може да стане, защото апаратурата за изследването е доста скъпа. Обикновено с подходящата техника разполагат болниците. Самото изследване се извършва в амбулаторни условия – пациентът не се нуждае от упойка, от някаква специална подготовка, не се изисква да лежи в болница. Цялата процедура продължава около 30-40 минути.
- А какво лечение се провежда?
- Трудно можем да говорим за пълно излекуване, но съществуват медикаменти, които водят до значително подобряване на състоянието. Тези лекарства до известна степен блокират действието на рецепторите в стената на пикочния мехур.
Пълния текст на интервюто с д-р Васил Василев за терапията при свръхактивен пикочен мехур и диетата, която трябва да спазват пациентите, четете в credoweb.bg.
