.jpg)
Водородният пероксид – познат, но и загадъчен
Водородният пероксид е открит от професор Луи Тенар, извървял пътя от бедно селско момче до знаменит учен, барон и пер на Франция. В хода на своите изследвания през 1818 г. той получил вещество, сходно на водата, но един и половина пъти по-тежко от нея и твърде нетрайно. Разлагайки се, отделяло... кислород. Логично то получило интригуващото наименование „кислородна вода” (eau oxygénée). Това му свойство предопределило изключителния интерес към него в следващите години.
През 1862 г. сънародникът на Луи Тенар – професор Мишел Шеврьол, чието име е изписано на Айфеловата кула като един от най-талантливите френски учени, установява, че водородният пероксид има силни избелващи свойства. С лекота обезцветява както човешката коса, така и редица материали – кожа, слама, текстил, дърво, вълна, отстранява петна и пр. Няколко години по-рано английският физик сър Бенжамин Ричардсън доказва, че водородният пероксид има и силни дезинфекционни свойства.
Английският учен предложил и редица авангардни методи за лечение на много болести с използване на това необичайно вещество, които обаче не получили признание и разпространение, тъй като твърде много изпреварвали времето си. В онези години дори не била възприета и обоснована необходимостта от асептика в медицинската и хирургическата практика, което било причина за множество смъртни случаи вследствие на различни инфекции...
Най-тривиалното приложение на водородния пероксид е на първо помощно средство за обработка на малки повърхностни рани.
Който е използвал това простичко и безболезнено средство за дезинфекция, е забелязал отделянето на значително количество пяна, която спомага за почистването на раната – отделянето на замърсяванията, микробите и некротизираната тъкан. Образуването на пяна се дължи на бурното отделяне на кислород в резултат на разлагането на водородния пероксид, което протича под действието на специфичния клетъчен ензим каталаза, освободен от разрушените клетки. Заинтересувайки се от ролята на този ензим в човешката клетка, учените достигнаха до забележително откритие. Оказа се, че
човешкият организъм произвежда това необичайно вещество – водородния пероксид, с което въоръжава „защитната гвардия” на човешкото тяло – т.нар. некрофили. Това са специфични бели кръвни клетки, специализирани в поглъщането и убиването (фагоцитозата) на всички патогенни микроорганизми, попаднали в човешкото тяло. Главно смъртоносно оръжие на тези нинджа-клетки е въпросният водороден пероксид. Предвид неговата токсичност човешкият организъм е подсигурен с високоефективна система за защита на клетките от проникването му в тях. По вътрешната повърхност на клетъчните мембрани непрекъснато „патрулира” вече споменатият ензим каталаза, който неутрализира всеки опит за несанкционирано пресичане на границата от опасното вещество.
Символът на помъдряването – побеляването на косата, също е свързано с водородния пероксид.
С годините организмът започва да продуцира все по-малко от ензима каталаза, който предотвратява окислението на пигмента меланин от водородния пероксид, отделян от разположените в основата на космите клетки. Наред с това с напредването на възрастта клетките, наречени меланоцити, произвеждат все по-малко меланин.
Необичаен ажиотаж в медицинските среди предизвика книгата „Водородният пероксид: Медицинското чудо” (William Douglass – Hydrogen Peroxide: Medical Miracle) на американския лекар Уилям Дъглас, който от години се занимава с изучаване на различните аспекти на лечебното действие на водородния пероксид.
Основополагаща теза на д-р Дъглас е ефективността на венозното вливане на магическия пероксид
при лечението на широк кръг заболявания, в т.ч. СПИН, рак, хепатит, емфизем и т.н. Ние благоразумно ще отминем разглеждането на този аспект от приложението на това вещество в очакване на по-широко и безспорно потвърждение на направените от американския учен оптимистични изводи. В своята книга „Водородният пероксид: страж на здравето” (Перекись водорода: на страже здоровья) руският професор и специалист по космическа медицина д-р Иван Неумивакин, друг убеден привърженик на лечебната сила на водородния пероксид, описва някои прости, но според автора особено ефективни приложения на това вещество. Според учения уникалните свойства на водородния пероксид се дължат на отделящия се при неговото разпадане атомарен кислород – един от най-мощните окислители на планетата.
При ангина, фарингит, тонзилит и др. той препоръчва гаргара с разтвор,
който се получава чрез смесване на 100 см3 преварена и охладена вода с чаена лъжичка 3%-ов водороден пероксид. Процедурата се извършва през три часа, не повече от 4-5 пъти дневно. След гаргарата гърлото задължително се изплаква с чиста вода или билкова отвара. При синузит във всяка ноздра с пипета или шприц се впръсква разтвор на водороден пероксид, получен чрез добавяне на чаена лъжичка 3%-ов водороден пероксид към 50 см3 вода. Около пет минути по-късно процедурата се извършва отново. След около половин час от носа започва обилно отделяне на секрети, които старателно се издухват. Вечерта обработката се повтаря и така до изчезване на оплакванията. Аналогичен подход се прилага профилактично при грипна епидемия.
При лош дъх, парадонтоза и кръвотечение на венците се препоръчва натриването на зъбите със смес,
която се получава от половин чаена лъжичка сода бикарбонат, няколко капки лимонов сок и 10-15 капки водороден пероксид. В продължение на 15 минути не се яде и пие.
Гъбичките, заселили се на ноктите на краката, се отстраняват за 2-3 седмици. За целта всяка вечер след старателно измиване с гореща вода болните пръсти се завиват със салфетка, напоена с 3%-ов водороден пероксид, след което се обвиват с полиетиленова торбичка.
В своята книга и публичните си изяви руският учен убедително аргументира ползите от вътрешното приемане на водороден пероксид, което също няма да дискутираме в очакване на неопровержими доказателства за правдивостта на изказаните твърдения.
Като убедителен пример за лечебната мощ на водородния пероксид се сочи изворната вода в пещерите на Лурд, Франция.
Удивителните ѝ лечебни свойства се свързват с високото съдържание на водороден пероксид в нейния състав. Значителни количества водороден пероксид се съдържат в коластрата и майчиното мляко...
Това тъй достъпно вещество, което може да се закупи във всяка аптека, намира и редица други практически приложения – например за дезинфекция на четката за зъби, „обитавана” от хиляди микроорганизми. За целта за няколко минути тя се потапя в 3%-ов водороден пероксид, след което обилно се изплаква с вода. Дъските за рязане на месо, риба, зеленчуци и хляб, които са любимо място на безброй патогени, следва периодично да се промиват със същия разтвор за избягване на нежелани, понякога твърде опасни, инфекции.
Съществува интригуваща информация, че при поливането на растенията с разреден разтвор на водороден пероксид те се развиват по-добре и боледуват значително по-рядко. Любопитен щрих към множеството приложения на водородния пероксид е използването му във винопроизводството за изкуствено „състаряване” на червени вина.
