.jpg)
За бога, братя, платете си осигуровките
Съвсем наскоро 1,2 млн. българи излязоха на светло. Те не са от типичните за прехода представители на сивата икономика, а редови сънародници, които отказват да плащат здравните си осигуровки. Между тях има хора, които са потомствени длъжници на държавата. Прадядо им не е плащал данъци, дядо им и баща им – също. Затова в гените им вече е заложен принципът – спести или умри. За тези юнаци, чиито деди са излезли победители в далеч по-свирепи битки със законодателството, е въпрос на чест да гътнат един толкова немощен противник като здравните осигуровки. Има и друга порода българи – тарикатите. Те търчат като млади ярета да си платят тока, телефона и кабела още преди да са получили сметките. Защо ли?
Отговорът е съвсем простичък – грози ги заплахата да стоят на тъмно, без да имат невероятния шанс да видят скандала между Нешка Робева и Сашка Васева или да чуят сина от Америка. Тарикатите са способни да ви заринат с аргументи и лепкаво скудоумие, стремейки се да ви убедят, че не те, а вие сте длъжни да плащате за лечението им.
Общото между генетично обременените и хитреците е, че и двата вида хомо сапиенс са открили вратичката в закона, позволяваща им да бъркат в джоба на всеки един от нас.
Изход, естествено, има. Само докато пиша, ми хрумват някои идейки, които трайно биха коригирали поведението на сънародниците ни, но те не се вписват съвсем в европейския начин на общуване. Затова давам думата на хората, които не само знаят какво значи недофинансирано здравеопазване, а и могат да намерят цивилизованото разрешение на проблема.
Д-р Цветан Райчинов, председател на БЛС:
Мотивирането на над 1,2 милиона българи да си плащат здравните осигуровки не е основна задача на съсловните организации. Ние не можем да влияем върху точно този процес. Това е задължение на държавата и на нейните институции. Когато гостуваме на други европейски държави, нашите колеги изобщо не могат да разберат какво е това „здравно неосигурени”. Започват да ни питат имигранти ли са, бежанци ли са и т.н. В Европейския съюз, ако си гражданин на дадена държава, не може да не си осигурен. Щом те са намерили механизъм за това, и нашите институции са длъжни да намерят, но и да го прилагат неотменимо.
Д-р Ваньо Шарков, Синята коалиция, член на здравната комисия в Народното събрание:
Българите ще си плащат осигуровките, когато здравната вноска започне да се третира като данък. А всички знаят, че неплащането на данъци се санкционира. В момента неплащането на вноската в мнозинството от случаите не води до никакви последствия за нередовния платец.
Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване:
Тази огромна цифра включва много различни групи от хора. Това не е хомогенна маса, за която да се вземе единно решение. Скоро Социологическият институт на БАН направи проучване по тази тема по поръчка на „Отворено общество”. Оказа се, че от неплащащите здравните си осигуровки около 5 на сто са хора с нормални доходи, получавани с редовни документи, за които така и няма отговор на въпроса как така си плащат всички останали данъци на държавата, а не им се внасят здравните осигуровки, след като тези плащания се правят на едно място. Към тази група от хора трябва да се приложи цялата санкция и строгост на закона.
Да не забравяме, че в Конституцията е заложено, че здравното осигуряване е право на българските граждани. Разбира се, то е и задължение, когато те имат доходи. Ако някои граждани нямат достатъчни доходи, какво правят социалните власти? Така че, преди да говорим за принуда при тези хора, трябва да се види как социалните мрежи ще поемат вноските на реално затруднените хора.
Д-р Венцислав Грозев, председател на Районната лекарска колегия в Плевен:
Тук изниква въпросът колко от тези хора са социално слаби. Ако всички са бедни, държавата и социалното министерство трябва да поемат грижата за тях. Ако те са богати и не желаят да плащат осигуровки, начинът това да стане е да им се налагат финансови санкции.
Д-р Петър Генов, мениджър на варненския тубдиспансер:
Към здравно неосигурените пациенти трябва да сме безкомпромисни. Според мен, ако не бръкнем в джоба на българина, той няма да се уплаши и да почне да си плаща осигуровките. Ето защо когато такъв неосигурен пациент попадне в болница, нека здравната каса покрие разходите, направени по неговото лечение. Като финансова институция би следвало НЗОК да съди пациента за дължимите пари, а не болницата да си ги търси сама от него. В тази насока е нужно да се помисли за санкции. Според мен дори може да се пристъпи към вариант, при който дължимите здравни вноски да се спират от заплатите и пенсиите на най-близките хора на неосигурения.
Д-р Марта Ортова, нефролог, Александровска болница:
Това никой не е могъл да го реши, дори и в Америка. Тамошните здравни власти също не могат да мотивират големия процент хора, които не са здравноосигурени.
