.jpg)
„За” или „против” ваксините
Доц. д-р Евгений ГЕНЕВ, дмн, председател на Българското сдружение по ваксинопрофилактика
Ваксинацията съществува повече от два века. Първи английският лекар Едуард Дженер използва лечебния метод срещу едрата шарка и в резултат на това днес можем да се похвалим, че заболяването, от което са умирали годишно десетки хиляди, не съществува никъде по света. Оттогава има натрупан много доказателствен материал за безспорния ефект от различните ваксини, въведени през годините. Въпреки това и днес немалко хора ги обвиняват в различни „смъртни” грехове, отричат ги като профилактично и лечебно средство срещу най-честите заразни болести и отказват да ваксинират себе си или децата си, а това е опасно както за конкретния индивид, така и за цялото общество.
Има достатъчно данни, че тези негативни настроения обхващат все по-голям брой хора, поради което става наложително за ползата от ваксините и тяхната безвредност да се говори все по-често и по-аргументирано. Кои са най-често задаваните въпроси?
Какви са фактите?
1. Отдавна е известно, че е по-важна и по ефективна профилактиката на заболяванията, отколкото тяхното лечение. А ваксините са изключително важна част от всички профилактични мерки на съвременната медицина. По този въпрос две мнения няма! Въпреки това в света се разпространяват доста силни антиваксинални настроения, които идват главно от САЩ, където определени секти и други подобни затворени общества отказват да приемат съвременните начини на живот, имат странни за нормалните хора вярвания и някакво уж "природосъобразно" поведение. Например, те отказват кръвопреливане, дори когато от това зависи животът на болния, имат и други странности на своето поведение, включително и антиваксинално настроение - техният Бог ги закрилял и той си знаел работата...
2. Благодарение на тоталната ваксинация срещу едрата шарка (вариолата), това тежко и много често смъртоносно заболяване отдавна е ликвидирано в световен мащаб! Това позволи ваксинацията срещу едра шарка да бъде снета от ваксинационните календари на всички държави в света! Същото е и със страшния детски паралич - той е елиминиран в Европа вече от няколко години пак благодарение на ваксината срещу заболяването. Обаче в света има огнища на детски паралич в Азия и Африка, поради което пренасянето на заразата може да стане при масовите преселения и пътувания, които са типични за нашето време - светът се превърна в едно голямо село и ако в единия край на има болни, то рискът и за останалите е реален. Ваксините минимизират или въобще премахват опасността за останалото население.
3. Откакто преди повече от 20 години се въведе задължителното ваксиниране на новородените срещу коварния хепатит Б, от който се умира след тежко боледуване и единственото спасение е трансплантацията на черен дроб, заболяването рязко намаля и се среща само при неваксинирани деца. Какво по-хубаво от това!
4. През 1963 г. България беше дадена за пример на европейските държави със забележителните успехи в борбата срещу туберкулозата и нейното значително ограничаване благодарение на задължителната масова БЦЖ ваксинация и на противотуберкулозните диспансери, които за съжаление, бяха закрити.
5. Съвременната имунология достигна много високо ниво на развитие и изясняване на ролята на имунната система както при здраве, така и при болест. Установено е по безспорен начин, че всички антигени от всички възможни ваксини, които се прилагат в съвременния имунизационен календар, мобилизират само една хилядна от имунната система на едно нормално здраво дете. Това доказва, че са неоправдани опасенията от „прекомерно” натоварване на имунната система при поставяне на ваксина. Ето защо повечето от т.н. задължителни ваксини се прилагат още през първата година от живота.
6. Истина е, че в резултат на промените в здравната система над 25 хиляди ромски деца, а и по големи, останали неваксинирани срещу дребна шарка (морбили), се разболяха, като 25 от тях починаха в резултат на тежки смъртоносни морбилозни пневмонии. Макар и невинно на пръв поглед, морбилито е едно от заболяванията, които смачкват силно имунната система на болния и го правят възприемчив за уж банални инфекции, които обаче протичат тежко и нерядко смъртоносно.
7. В резултат на обвинения, дошли от САЩ, че триваксината срещу морбили-рубеола и тетанус води до развитието на аутизъм, тя беше изтеглена от пазара за срок от три години. Оказа се, че честотата на аутизма остава непроменена след тези три години, поради което Върховният съд на САЩ излезе със становище, че ваксината няма връзка със заболяването и може да бъде отново прилагана, което и стана.
8. Английският лекар д-р Вейксфилд, който публикува в списанието Nature резултати от проучване, сочещо, че триваксината провокира аутизъм у някои от имунизираните деца, беше опроверган официално и принуден да признае публично, че е бил подкупен от друга фармацевтична компания да обяви фалшиви резултати. В резултат на признанието д-р Вейксфилд беше изключен от Кралското лекарско сдружение без право да практикува медицина.
9. Освен индивидуалния имунитет, ваксините осигуряват и т.н. обществен имунитет. Неваксинираният индивид (дете или възрастен) е рисков за обществото и то го изолира оттам, където той контактува с околните. Пример: Ваксините не са задължителни в САЩ, но точно там има най-висок процент на ваксинирани деца и възрастни - 95% от цялото население. Защо е така? Защото неваксинарият не може да посещава ясли или детски градини, не го приемат в училище, не го приемат в какъвто и да е колектив, не може да бъде войник и т.н., защото е опасен за околните. Ето това е САЩ!
10. Наистина е много важно да има разговор между лекаря и родителя, за да бъде преодолян страхът от ваксинирането. Трябва да се спазват много точно показанията и противопоказанията за ваксиниране. Не се ваксинират деца с проблеми в имунната система – имунен дефицит, алергични прояви при предишни ваксинирания и др. подобни. Ваксинирането може да бъде временно отложено, ако детето или възрастният имат някакво заболяване. Задължителна е максимата, че се имунизират само клинично здрави деца!
11. Вече разполагаме и с първата ефективна ваксина срещу едно от най-честите и коварни злокачествени заболявания при жените - рака на маточната шийка! И тъй като се знае, че много злокачествени заболявания се индуцират от вируси, бъдещето на профилактиката при тези заболявания ще са пак ваксините!!!
12. През 2006 г. Световната здравна организация в приетата Глобална имунизационна стратегия определя следните 4 важни стъпки:
До 2015 г. да се намалят заболяванията и смъртните случаи, дължащи се на ваксинопредотвратими болести до 2/3 в сравнение с 2000 г.
Да се имунизират повече хора срещу повече болести;
Да се представи гама от нови ваксини и технологии;
Да се управляват ваксинационните програми и дейности в рамките на глобалната взаимозависимост;
13. За безопасността на ваксините говорят следните факти: по данни на Националният център по заразни и паразитни болести през 2009 г. у нас са направени общо 1 211 757 имунизации на деца от 0 до 18 години. Съобщени са само 25 по-сериозни нежелани странични реакции, което прави 0,02 на хиляда ваксинирани или 1 на 50 хиляди ваксинирани деца! Най-често нежеланите реакции са локално зачервяване, оток, повишена температура за ден-два, алергични реакции.
И накрая. Винаги ще се намерят хора, които да се противопоставят срещу някои общоприети и де факто задължителни и безопасни за здравото дете мероприятия, каквито са и ваксините. С тях трябва да се работи постоянно и много аргументирано. Това правим и с този текст.
Предложихме ви само част от фактите за ползата и безопасността на ваксините и ваксинопрофилактиката. Всичко останало са празни приказки без никакви сериозни факти и доказателства, които трябва непрекъснато и професионално да се оборват с безспорни факти и доказателства.
