.jpg)
Забраната за пушене дава резултати
Галина СПАСОВА
Изглежда, сме обръгнали на абсурди, щом безцеремонно ни поднасят поредния. Година и половина след забраната за пушене на обществени места мощни икономически интереси успяха да я добутат отново в парламентарния дневен ред - за ревизия. С два аргумента, непочиващи на никаква юридическа, икономическа или морална основа – нарушаването на забраната оправдавало премахването й, тя била причина за спада на приходите в някои заведения.
Логичният въпрос към парламентаристите е – като творци и гаранти за спазването на законите, защитавате ли становището, че трябва да останат само тези от тях, които се спазват безусловно и никой никога не ги нарушава? И има ли поне един такъв пример в света? Що се отнася до втората теза – национално представително проучване на Института за изследване на обществата и знанието към БАН и на експерти от Центъра за изследване на демокрацията показва, че над 75% от хората са се отказали от ходене в заведения по икономически причини.
Така както са намалили категорично разходите си за почивка и развлечения, за луксозни стоки, за битова техника. Тревожно висок е процентът и на теглещите от „белите пари за черни дни”, за да посрещнат всекидневни нужди. Представяйки резултатите от проучването, експертите акцентираха отново – забраната не цели да откаже пушачите от навика им, а да предпази околните от токсичния дим. Не е за пренебрегване създаването на среда, която не благоприятства към вредната привичка да се пристрастяват подрастващите. А данните са стряскащи – пропушва се масово във възрастта 15-18 години,
но вече не са рядкост и 10-12-годишни с цигара. Над половината от хората в най-активната възраст са подвластни на никотина и това прави особено необходими законовите мерки в защита на здравето на непушачите, децата, подрастващите. Година и половина след въвеждането на забраната над 57% от българите я одобряват, като значителна част от тях са пушачи. Мнозинството също така се обявява за по-строг контрол и санкции за нарушителите на закона. Другата добра новина е, че за това кратко време 3% от пушачите са успели да се разделят с цигарите, като тенденцията е по-забележима при младите.
За съжаление правилото „законът е врата у поле” доминира и по отношение на отровния дим – повечето от анкетираните са толерантни към нарушенията, не са активни за предотвратяването им. Висок процент - 70% - от запитаните не знаят към кого да се обърнат, за да съобщят за неспазване на закона. А когато това става на работното място, се задействат и други спирачки – страхът от шефа пушач, от влошаване на отношенията с пристрастените към тютюна колеги. Наскоро присъствах на нещо шокиращо – първолак беше отишъл след училище в офиса на майка си и играеше на компютъра, докато я чака. В стаята пушеха едновременно 4 души, сред които и майката. „А, няма проблем, той е свикнал!” – беше отговорът й на моето изумление. Наистина ли проблемът не ни боде очите и като общество?
