.jpg)
Здравното осигуряване – къде сме ние?
Олга ТОМОВА-КУЦАРОВА, адвокат
В развитите държави функционират два модела за финансиране на медицинската помощ и респективно – на здравно осигуряване. Единият модел се прилага в САЩ, а другият - най-общо - в европейските държави.
При американския модел не съществуват познатите ни задължителни здравни вноски или така познатото в някои европейски страни данъчно осигуряване. Повсеместно в ЕС системите са солидарни - плащат всички според доходите си, а получават тези, които имат нужда, според увреждането на здравето си.
Американците нямат "социално осигуряване" в европейския смисъл на думата. Конкуриращи се частни застраховки покриват разходите им за здраве и изплащат пенсиите. Нашата европейска система е близо 50% по-скъпа от американската, която е базирана на частни осигуровки и използва принципа на конкуренцията.
Здравноосигурителните системи на държавите от ЕС са се установили в резултат на специфични политически, исторически, културни и социално-икономически дадености. Това е причината за многобройните различия между тях.
В Европа като универсален принцип все пак може да се изтъкне взаимопомощта.
Ето как е устроено здравното осигуряване в някои европейски държави:
Австрия В страната действа всеобщо задължително осигуряване срещу болест, злополука, за пенсия и срещу безработица. Има 24 здравноосигурителни каси, които са самоуправляващи се институции. Възстановяването на разходи за закупени лекарства се извършва по позитивен списък, изготвян от Федералното министерство на труда, здравеопазването и социалните грижи. То осъществява и надзор върху здравноосигурителната система и контролира социалноосигурителните организации.
Белгия Всички са задължително осигурени срещу малки (извънболнична помощ, закупуване на лекарства и стоматологична помощ) и големи (болничното лечение и техническото осигуряване) рискове. Освен един държавен фонд съществуват 5 взаимоосигурителни фонда с идеална цел, свързани с организации на религиозна или политическа основа. Пациентът избира свободно лекар – както общопрактикуващ, така и специалист, и има свободен достъп до болнични заведения, като заплащането е на принципа “пари за услуга” - лекарите получават хонорар директно от пациента, на когото от страна на здравноосигурителната каса се възстановяват около 75% от сумата, а останалите 25% се поемат от самия него. Разходите за лекарства се възстановяват на пациента по позитивен списък с фиксирани цени.
Дания Здравеопазването се управлява от специална държавна служба, която има областни клонове. Средствата идват от подоходните данъци, събирани в съответната област, като вноските са задължителни. Няма лимити, нито дори пакет от здравни дейности, осигурявани с публични пари. От какви изследвания или консултация има нужда пациентът преценява лекарят. Ако например той сметне, че пациентка има нужда от козметична хирургия, защото без нея ще живее в психологически дискомфорт, тя получава безплатна операция. Стоматологичната помощ е безплатна до 18-годишна възраст. След това само част от разходите се поема от здравното осигуряване, а значителна част се заплаща от самия пациент.
Разходите за лекарства извън позитивния списък се възстановяват частично в размер около една трета. Личните лекари получават капитация - ежемесечна сума за записан пациент, което е една трета от дохода им, плюс пари за извършена дейност.
Франция Задължителното здравно осигуряване стои в основата на системата, но допълнителното доброволно осигуряване също играе важна роля. Градивни елементи на системата са здравноосигурителните каси, обособени по отраслов признак. В най-голямата от тях са осигурени около 80% от населението – заетите в промишлеността и търговията и членовете на семействата им. Има здравноосигурителни каси на земеделци, еднолични търговци и специфични групи от населението, напр. студенти, държавни служители, лекари.
Държавните болници и частните клиники, които имат сключени договори със здравноосигурителни каси от системата на задължителното осигуряване, се финансират в рамките на общ бюджет, който се базира на данни за извършени здравни услуги от предходната година. Лекарите от извънболничната помощ, участващи в системата на задължителното осигуряване, получават хонорари по фиксирани тарифи, които се договарят ежегодно от представители на лекарското съсловие, здравноосигурителните каси и правителството.
Италия Финансирането се извършва предимно чрез данъчни постъпления и здравноосигурителни вноски. Националната служба за здравеопазване е разделена на три нива – национално, регионално и локално. Възстановяването на разходи за закупуване на лекарства се извършва по позитивен списък в две групи – първата за хронични и тежки заболявания почти без лично участие на пациента, а за лекарства от втора група – с участие на пациента до 50% от стойността им.
Германия Социалноосигурителната система покрива около 88% от населението на Германия. Заетите с доход под определен минимум се осигуряват на законова основа, а безработните изцяло се осигуряват от държавата. Вноските в множеството здравни каси се събират от трудовите доходи, като таксите са разделени поравно между работници и работодатели. Цените на лекарствата са унифицирани, като разходите за повечето лекарства се покриват на основата на система от референтни цени. Има три вида болници: държавни, болници на организации с идеална цел (благотворителни) и частни болници - търговски дружества.
Полша Здравноосигурителната система се състои от 16 регионални здравни каси и една ведомствена, осигуряваща служителите от отбраната, правосъдието, вътрешните работи и железниците. Касите са институции с идеална цел, финансирани директно чрез държавни субсидии и вноски, събирани от социалното осигуряване. Пациентите могат да избират касата си (дори и извън своя регион), което допринася за конкуренцията. Всяка каса сключва договори с частни и държавни доставчици на здравни услуги, което също утвърждава принципа на конкуренцията. Здравноосигурителните вноски покриват пакет от основни и специализирани грижи в болници и клиники, както и лекарства и консумативи.
