.jpg)
Проблемът безсъние
Доц. д-р Реана ВЕЛИЗАРОВА, д.м., УМБАЛ „Александровска“, Неврологична клиника
За безсъние (инсомния) говорим, когато са налице оплаквания от затруднено заспиване, от трудност за поддържане на съня, от преждевременно събуждане или от невъзстановяващ и с лошо качество сън въпреки създадените адекватни условия за спане. Тези симптоми неизбежно се придружават от редица неблагоприятни дневни прояви, като повишена уморяемост, отпадналост, намалена мотивация и енергия, нарушено внимание и концентрация.
Пациентите, страдащи от безсъние, имат изразена дневна сънливост, която води до грешки в работата или инциденти при шофиране. Чест спътник са оплакванията от напрежение, главоболие, гастроинтестинални смущения, както и епизоди на внезапни колапсоподобни прилошавания. Твърде характерни са промените в настроението, пациентите стават раздразнителни и дори агресивни. Появява се обоснована загриженост и тревога за съня.
Безсънието е често състояние, от което страдат между 30 и 50% от хората. Установява се известна възрастова и полова предиспозиция - жените се оплакват по-често от мъжете, и то особено след 50-годишна възраст.
Различават се няколко форми на безсъние, които изискват различен терапевтичен подход и имат различна прогноза. Тяхното диагностициране става след подробен разговор с пациента, последван от прилагане на въпросници и скали за оценка на качеството и количеството на съня, на тежестта на инсомнията, депресията, тревожността и умората.
По преценка на консултиращия лекар е възможно да се предложи на болния провеждане на полисомнографско изследване в рамките на една нощ или дневни тестове за оценка на вижиланса. Тези изследвания се провеждат в специализирани неврофизиологични лаборатории за диагностика и изследване на нарушенията на съня.
Веднъж констатирана точната форма и тежест на безсънието, се определя видът на лечението: немедикаментозно или медикаментозно. Обикновено леките форми на безсъние се повлияват от една по-добра хигиена на съня, от прилагането на релаксиращи техники и от контрол на стимулите. В случаите с по-упорито безсъние се налага медикаментозно лечение. Препоръчителни като начало са доказалите своята ефективност класически сънотворни препарати от групата на зопиклона (Екодорм), някои бензодиазепини и агонисти на мелатониновите рецептори.
Един от най-сериозните рискове при медикаментозното лечение на инсомниите е пристрастяването към сънотворния медикамент и развитието на толерантност към него, което ще рече, че за постигане на един и същ ефект с времето се налага повишаване на дозата му. Ето защо пациентите трябва стриктно да спазват препоръчаните от лекуващия лекар схеми на лечение и да не злоупотребяват със сънотворните медикаменти.
Своевременното диагностициране и правилно провежданото лечение на безсънието незабавно подобряват качеството на живот на пациентите, тяхното психо-емоционално състояние и работоспособност.
