Д-р Димитър Гугутков, изп. директор на МБАЛ "Доверие": Не отлагайте лечението на основните си заболявания заради страха от COVID-19
Болниците са сред най-сигурните и безопасни обществени пространства
Интервюто взе Петър Галев
- Д-р Гугутков, започна ли да се нормализира плановата лечебно-диагностична дейност в болница „Доверие“, след като това беше разрешено от министъра на здравеопазването?
- Ние не сме спирали никога работа, но по време на ограничението акцентът беше върху спешните пациенти. Непосредствено след разрешението от страна на министерството започнахме да записваме и да приемаме пациенти за планови операции. Някои от тези болни чакаха повече от месец, сега ще имат възможност да бъдат лекувани от лекарите, на които имат доверие.
- Въпреки разрешения планов прием част от пациентите се страхуват да отидат в болница, за да не се заразят, какво ще им кажете?
- Напълно отговорно мога да заявя, че в „Доверие“ се спазват абсолютно всички изисквания за антисептика, стерилизация, дезинфекция и хигиена, както и индивидуална защита на медицинския персонал и пациентите по най-високите световни стандарти. Затова болниците у нас в момента са едни от най-сигурните места в цялата страна. Тук рискът от заразяване е практически сведен до нула. За разлика от други обществени пространства в болниците дезинфекцията е професионална, постоянна и напълно проследима. Опасенията от прегледи и лечение могат да повлияят много негативно на здравето на пациенти, които имат проблеми, но отлагат тяхното решаване. Нали си давате сметка, че всички заболявания не изчезват заради това, че в момента има пандемия. И ако човек изчаква прекалено, в крайна сметка ще се наложи прием по спешност, което е по-неблагоприятна ситуация от планираното лечение при конкретен лекар.
- Ще въвеждате ли задължителни тестове за коронавирус преди планов прием на пациенти?
- Ние вече получихме директива от НЗОК, която изисква по определени клинични пътеки такива тестове да бъдат направени, както и да се установи, че пациентите нямат повишена температура и признаци на белодробна инфекция. Говорим основно за планово оперативно лечение. Едно такова изискване обаче ще утежни разходите за всеки пациент, което в условие на криза не е много приемливо. Затова първоначално ще въведем изискване за COVID-19 тест само преди по-големите оперативни интервенции.
- До момента имали ли сте случаи на установена инфекция сред пациенти или медицинския персонал?
- Не, до момента не сме установявали наши пациенти да са с COVID-19, не сме имали и съмнения в тази посока. Нямаме и заразени хора от екипа. По принцип болница „Доверие“ не е център за лечение на пандемичния щам. Разбира се, от всички здравни заведения беше поискано да имат готовност в случай на нужда и ние сме заявили такава готовност по отношение на интензивни легла. Към този момент не се е налагало да приемаме такива пациенти, защото инфекциозните клиники и разкритите допълнителни отделения в големите болници на този етап се справят. Така че ние продължаваме да приемаме пациенти с останалата патология, която – отново казвам – не е намаляла и няма как да намалее.
- Към кои отделения в момента има най-голям интерес?
- Това традиционно са хирургията, урологията, ортопедията и гинекологията. Пациентите могат да бъдат напълно спокойни, че постъпвайки в болницата, ще бъдат диагностицирани и лекувани по най-високите стандарти, включително и по отношение на предпазването от инфекции.
- Известно е, че болницата от много години развива роботизираната хирургия. Има ли вече „светлина в тунела“ по отношение на заплащането от страна на НЗОК на тези операции с сферата на гинекологията и онкоурологията?
- Ако говорим за „светлина в тунела“, не само че не се вижда, но и не се очаква да се види скоро! По отношение на мъжете с карцином на простатата политиката е много дискриминационна, защото НЗОК не предвижда дори и частично финансиране на операция с робот. А при жените, за които имаше възможност значителна част с тежки онкологични заболявания на половата система, да бъдат подложени на роботизирана хирургия, това отпадна и много от диагнозите бяха премахнати от списъка за финансиране на роботизирани операции. Така че и повечето пациентки също са предвидени да си заплащат голяма част от консумативите в брой, без помощ от касата. А за всички отдавна е известно колко по-ефективна е една роботизирана операция при рак на половите органи. Ние сме вторият център в България, който въведе операциите с робот, натрупахме огромен експертен и практически опит. Малко центрове в Европа имат толкова много операции като брой и като добри резултати. Проблемът е, че достъпът на пациентите до това лечение се оказва ограничен заради липсата на финансиране от обществения фонд. А в крайна сметка тук скъпото се оказва евтино, защото резултатите са отлични, болничният престой е много по-кратък, възстановяването на работоспособността е несравнимо по-бързо в сравнение с конвенционалната хирургия и не на последно място – пациентите изпитват много по-малко болка и неудобства, възстановяват се буквално за 48 часа, а след това качеството им на живот е като на напълно здрави хора.
- По време на най-тежката част от карантината някои от вашите лекари даваха онлайн консултации. Тази тенденция ще продължи ли и извън пандемията?
- Може би единственият положителен ефект на невижданата световна криза е, че оценихме и разбрахме много по-добре и по-бързо значението на дигиталните технологии. Видяхме, че в медицината има ситуации, в които тези технологии са буквално животоспасяващи и помагат и на лекарите, и на пациентите. Благодарение на дигиталната комуникация връзката между лекарите и болните не беше прекъсната, много често здравословни проблеми бяха решени дистанционно, разбира се, там, където това беше възможно. Ние не само няма да прекратим тази тенденция, но и след пандемията ще я развиваме активно.