.jpg)
Можеше ли съвременната медицина да спаси… Едгар Дега
Когато поклонниците на Дега го питали защо новите му картини са размазани и с по-груби щрихи и защо е сменил нежните пастелни цветове с по-ярки, художникът отговарял: „Така виждам“.
Дега бил известен с язвителния си характер и никой не рискувал да поиска разяснение на този отговор. Всички приемали, че той има предвид художествените си пристрастия. Едва когато съвременните изкуствоведи и лекари започнали да изследват картините и писмата на „късния“ Дега, се разбрало, че художникът е отговарял на въпросите в прекия смисъл. От 1900 г. Дега започнал да ослепява и той рисувал според собствената си вътрешна визия. С таланта и въображението си през този период Дега създава фигуративни и по-абстрактни картини отпреди.
Зрението на Дега се влошавало с катастрофална скорост. С времето той започнал да прави грешки и се затруднявал в работата. За да не влоши качеството на живописта си, той преминал към рисуване с пастели, защото те не изискват толкова голяма точност като маслените бои и с тях се рисува по-лесно. И най-важното е, че с тях може да се рисува с почти забит нос в платното.
Когато Дега ослепява напълно, той се връща към най-старото си увлечение – скулптурата. Верен на любимите си сюжети, той започва да вае от восък фигури на балерини. След смъртта на Дега почитателите му ги отливат от бронз.
По времето на френско-пруската война, през 1870 г., Дега сметнал за свой дълг да се запише като доброволец и тогава се установило, че зрението на дясното му око е лошо. Това не му пречело да рисува и затова той се обърнал към лекар чак след 7 години, когато влошеното му зрение вече застрашавало професията му. Лекарят го посъветвал да се установи на чист въздух, да не чете и да не рисува няколко месеца, да се любува на зеленината в природата, защото този цвят влияе благотворно на очите. При слънчево време да носи очила с опушени стъкла. За съжаление, прекарването на лятото на село не помогнало.
Следващите години Дега обикалял известните лекари, но тогава все още те нито можели да диагностицират патологията на ретината, нито да я лекуват. За главен враг на влошеното зрение се смятала слънчевата светлина. Непонятните очни заболявания били лекувани с носене на очила с опушени или виолетови стъкла. Смятало се също, че ако се направи дупка в стъклото, действието на светлината се неутрализира.
Съвременният подход
За съвременната офталмология диагностиката на ретинопатията не е проблем - прави се офталмоскопия и изследване на зрителните функции. Лечението трябва да започне незабавно, защото ретинопатията прогресира бързо. Прилага се съдоразширяваща терапия, инжектират се В витамини, назначават се биогенни стимулатори. При необходимост се присаждат мускулни влакна от очната ябълка на задната част на окото, за да се подобри кръвоснабдяването на ретината. Но и в днешно време прогнозата е неблагоприятна.
Можеше ли съвременната медицина да спаси... Александър III и Пьотр Илич Чайковски четете в брой 4 на хартиеното издание на "Животът днес".
