.jpg)
Можеше ли съвременната медицина да спаси… Александър III
Тринадесетте години, през които е царувал Александър III, са били най-мирните за Русия – без нито една война. Още приживе той бил наречен миротворец. И до днес се помнят неговите фрази: „Европа ще чака, докато руският цар лови риба“ и „Единствените съюзници на Русия са армията и флотът“.
На млади години Александър III не боледувал никога въпреки обилното ядене и пиене. За да отслабва, той плува, изкачва височини, цепи дърва. Всичко се променило след една железопътна катастрофа. През 1888 г. вагонът, в който пътувало царското семейство и прислугата му, започнал да се разпада на части. Високият и физически силен император се закрепил и задържал дълго на покрива на вагона. Оттогава той страдал постоянно от силни болки в дясното бедро. Според съвременните лекари причина за болките били получените сраствания, които притискали нервите и уретера. Това довело до развитие на гломерулонефрит — възпаление на бъбречните гломерули, което се проявява с отоци, повишено кръвно налягане, намалено отделяне на урина.
Пет години след това царят се разболял от грип. Личният му лекар облекчавал състоянието му с влажни и топли процедури, но внезапно заболяването се усложнило и Александър III развил пневмония. При анализа на урината било открито наличие на белтък (признак за възпаление). Царят започнал да се оплаква от стягане в гърдите, а околните забелязали, че той изведнъж се е състарил. Тези симптоми показват начало на уремия - отравяне на организма от продуктите на белтъчната обмяна. Придворните лекари поканили най-известния московски професор - Захарин, който омаловажил резултатите от анализите и поставил диагноза „пневмония“. Не е известно как са лекували царя, но накрая всички били доволни - Александър III от бързото си оздравяване, а Захарин - от големия хонорар и ордена, с който бил награден.
След половин година царят започнал да се оплаква от силна болка в кръста, гадене, странен вкус в устата. Ново изследване на урината показало много високи стойности на белтъка и била поставена диагноза „нефрит“ - възпаление на бъбреците. Този път проф. Захарин дошъл със своя ученик, изгряващата звезда проф. Голубов. След като преслушал гърдите на царя, младият специалист установил, че сърцето на Александър III е уголемено. Съвременните лекари обясняват, че нефритът е съпроводен с тежка хипертония, която, ако не се лекува, води до увеличаване на размера на сърцето.
Проф. Захарин назначил на пациента строг режим, следобеден сън и безсолна диета. Царят не изпълнил препоръките и заминал за Европа по държавни дела. В Германия му станало толкова лошо, че се отправил спешно към Крим, като през цялото време повтарял, че руският цар е длъжен да умре в Русия. Пристигналите спешно лекари заедно с проф. Захарин установили развитие на воднянка – асцит, при който коремната кухина се пълни с течност. По това време заболяването се лекувало с дренаж: забивали дълги игли в корема. Проф. Захарин се възпротивил на прилагането на този метод, защото се страхувал, че царят може да развие инфекция и да умре по време на манипулацията.
Александър III починал на 20 октомври 1894 г.
Съвременният подход
При гломерулонефрит болният трябва да ограничи употребата на сол, да не се уморява и преохлажда. Следи се строго за поемането на течности. При отоци се изписват обезводняващи, а при високо кръвно налягане – хипотензивни средства. Ако болният е под лекарско наблюдение и спазва препоръките, прогнозата е благоприятна.
