Можеше ли съвременната медицина да спаси… Брус Лий

Брус Лий се гордееше заслужено с физическата си форма и беше убеден, че пред него няма никакви препятствия, защото е роден в ден и час, които според китайското поверие символизират Дракона.

На 30-годишна възраст по време на тренировка той получава сериозна травма. Поставят му диагноза „увреждане на гръбначен диск в лумбалната област“ и го лекуват с епидурални блокади, като прилагат голяма доза много активен, вече забранен препарат. Състоянието на актьора се влошило до такава степен, че почти половин година той бил на легло. Облекчавал силните си болки с хашиш и марихуана.

През 1972 г. Брус Лий е приет в болница в Хонконг заради хиперхидроза (повишено потоотделяне), акне на лицето и необясним сърбеж по кожата. Лекарите го оперирали под местна упойки и отстранили потните му жлези под мишниците, а сърбежите лекували с транквиланти.

Отоци и хашиш

Два месеца преди да умре, по време на озвучаването на поредния му филм Брус Лий загубил съзнание, от устата му избила пяна, тялото му се затресло от гърчове. Лекарите установили оток на мозъка, който премахнали с диуретици, които понижават налягането в черепа.

Когато се посъвзел, актьорът отпътувал за САЩ и постъпил за пълно изследване в болницата на Калифорнийския университет.  Лекарите не установили никакви други патологии освен значително увеличение на течността в главния мозък, причините за което не успели да изяснят. За да не безпокоят пациента си, те премълчали неблагоприятните факти. С убеждението, че е здрав, Брус Лий не приемал назначените му противоепилептични препарати. (Това се разбрало след като в организма му не били открити никакви следи от лекарства.) Затова пък продължавал да употребява хашиш.

В последната вечер на живота си артистът бил на гости, където се оплакал от силно главоболие. Там му дали популярен по това време, но сега вече забранен транквилант. Когато спешна помощ пристигнала, Брус Лий бил все още жив, но реанимационните мерки не помогнали.

Съвременният подход

Лечението на оток в мозъка се провежда в реанимация. Във вените се вливат диуретици, коригират се нарушенията в дишането и в сърдечната дейност, назначават се лекарства, които помагат за резистентност на главния мозък към недостига на кислород и за отстраняване на първопричината за отока. При липса на подобрение се препоръчва хирургическа намеса. Когато болестта е в начален стадий, прогнозата е благоприятна.

Сподели във Facebook