.jpg)
Можеше ли съвременната медицина да спаси… Джордж Гордън Байрон
От дете бъдещият поет се срамувал от недъга си, той бил куц. Опитвайки се да компенсира този дефект, той овладял бокса, фехтовката и плуването. Постоянно се грижел за външния си вид: обличал се по модата, често сменял прическата си. За да не напълнее, постоянно пазел диета, което в онези времена било рядкост сред джентълмените.
Бедният лорд
Недъгът се проявил веднага след като момчето проходило. Когато забелязала, че синът ѝ криви дясното си краче, майката на Байрон извикала няколко известни лекари, които заключили, че Джордж ще трябва цял живот да носи ортопедични обувки. Според тях имало някаква възможност в процеса на растежа кракът му да се изправи.
Бащата на Байрон не бил особено загрижен и набързо прахосал зестрата на жена си, затова за скъпи лекари не останали пари. Когато на 8–9 години момчето започнало да се оплаква от болка в десния крак, извикали местния лекар, който накарал Джордж да носи дървена обувка. От нея момчето изпитвало болки, но търпяло, защото много искало да се избави от недъга си. След това се появили разни шарлатани, които разтягали и въртели стъпалото му, както си искат. В един момент на Джордж му провървяло: на 10-годишна възраст той наследил от починал роднина титлата лорд, а с нея и голямо имение. Това позволило на майка му да го заведе в Лондон за консултации при най-известните специалисти. Лекарите препоръчали на момчето ортопедични обувки и забранили всякакви болезнени процедури, с които го измъчвали в провинцията. Титлата и парите осигурили на бъдещия поет блестящо образование и познанства в най-висшите кръгове.
Пътешествия и болести
След като завършил Кеймбридж, Байрон пътувал много, за да се избави от депресията, която развил заради физическия си недостатък. В страните, които посещавал, той се опитвал да намери лекари, запознати с най-последните методи на лечение на неговия недъг. Но винаги се случвало така, че специалистите били принудени да го лекуват от по-сериозни заболявания: пристъпи на малария и ревматизъм, жълтеница, воднянка. От време на време поетът „губел разсъдък“.
Не е ясно какво се крие зад тези диагнози, защото по това време лекарите можели да разпознаят точно само маларията. Те лекували Байрон с настойки от опиум, хинин, ипекакуана. Отворен към всичко ново и необикновено, поетът с удоволствие употребявал току-що открития етер (с него по това време облекчавали болки).
През 1824 година той отишъл в Гърция, за да подкрепи местното население в борбата му за независимост. Там поетът внезапно се разболял: имал температура, мускулни болки, силна треска. Лекарите карали Байрон да прави горещи бани и да приема разхлабителни. Когато не последвало подобрение, прибягнали към кръвопускане и хапчета с опиум. Състоянието на болния се влошавало все повече и след няколко дни той починал най-вероятно от инсулт.
Съвременният подход
Днес изходът от лечението на вродено криво стъпало (еквиноварус) зависи от неговата степен. При лека форма то може да се преодолее без операция, в други случаи се препоръчва хирургическа намеса.
Консервативното лечение включва масажи на стъпалото и лечебна гимнастика. Стъпалото на детето се фиксира леко с бинтове. Понякога се налага и по-стегнато фиксиране. Децата трябва да продължат с лечебна гимнастика и физиотерапевтични процедури и да носят ортопедична обувка.
