Можеше ли съвременната медицина да спаси… Имануeл Кант

 

Поради материални затруднения Кант завършил късно образованието си и написал основните си трудове чак когато наближил 60-те. По това време се появили и здравословните му проблеми.

Трактат за хипохондрията

На млади години Кант страдал единствено от запек, от който той се самолекувал със сок от алое. В днешно време лекарите щяха да му поставят диагноза „диспептичен синдром“, но тогава подуването на корема и оригването не се смятали за болест.

Състоянието на Кант се влошило, след като вече бил получил признание като философ. Той започнал да изпитва обща слабост и се уморявал бързо. Измъчвала го хипохондрия и даже през 1764 година написал трактат за болестите на главата, от който се разбира, че е съзнавал много ясно измамността на неговите здравословни проблеми.

Кант страдал от катаракта на лявото око и два пъти получил кратковременна слепота. Това подсказва евентуални поражения в нервната система, но в онези времена подобни симптоми не предизвиквали такива съмнения сред лекарите.

Приятели на Кант намекват деликатно за „някои личностни промени” след неговата 70-годишнина. Съдейки по по-нататъшното развитие на болестта, тези промени са били предизвикани от нарушения на паметта. Имануел Кант се отказал от поста ректор на университета, но продължил да преподава.

Когато станал на 73 години, той вече имал толкова сериозни проблеми с паметта, че това не можело да не бъде забелязано от колегите и студентите му. Кант прекрасно си спомнял отдавна отминали събития, но се обърквал за настоящето. Тъй като осъзнавал сериозността на състоянието си, той винаги носел бележник, в който си записвал всичко, но непрекъснато го губел. Освен това изпитвал постоянна физическа слабост. Накрая Кант напуснал завинаги работата си в университета.

Известни лекари, негови приятели и почитатели, се заели да му помогнат. Пробвали с какво ли не: испанска муха, кръвопускане, бани на половината тяло, обливания със студена вода, къна на прах (тогава тя е смятана за чудотворен лек за всички болести). Но Кант все по-рядко се държал адекватно. Той отказвал всякакви посещения и общувал само със сестра си и верния си слуга. През последната година на живота си се хранел съвсем малко, реагирал слабо на каквото и да било, не можел да се обслужва сам.

Съвременният подход

При съдова деменция на първо място се лекуват кръвоносните съдове. В началната фаза се назначават специални препарати, в напредналата се добавят транквиланти. При силна тревожност се изписват психотропни средства. Необходимо е и поддържането на нормално артериално налягане.

Сподели във Facebook