Можеше ли съвременната медицина да спаси… Иван Вазов

Иван Вазов е сред малкото бележити българи, които приживе се радват на огромна почит, уважение и дори преклонение. Според много изследователи, ако не беше „Епопея на забравените“, поколенията българи като нищо нямаше да предават спомена за голяма част от националните герои… Неслучайно самият народ дава на Вазов най-непреходното звание „народен поет“, а интелигенцията го определя като „патриарх на българската литература“.

Изключително богатият на събития живот на Вазов

в няколко бурни епохи завършва внезапно на 22 септември 1921 г. Свидетел на смъртта му е неговата сестра Въла Вазова-Фетваджиева. Тя живеела в неговата къща (днес музей на ъгъла на ул. „Иван Вазов“ и „Г. С. Раковски“ в София) и се грижела за писателя в последните години от живота му. За никого не са тайна легендите, че Иван Вазов е починал „върху жена“. Но изследователите отхвърлят пикантните съчинения. Не че писателят е бил безразличен към жените, но все пак през 1921 г. е на почтените за тогавашните разбирания 71 години…

Сестрата на Вазов казва в спомените си, че напоследък брат ѝ се оплаквал от „задушаване“, особено когато легне. Изглеждал ѝ „угрижен и отпаднал“. Нетипично за изключително дейния литератор и общественик в дните преди смъртта му, той често спял, дори понякога си лягал от умора с дрехите… Във фаталния ден сутринта Вазов излязъл от дома си и се прибрал за обяд. На масата били сервирани яхния от зелен фасул и чаша червено вино. Но още при първата хапка от яденето Иван Вазов внезапно се отпуска назад върху стола, погледът му се премрежва, опитва се да каже нещо, но не му се разбира… По спешност в къщата идва д-р Бочаров, преместват поета на канапето, сипват му по препоръка на лекаря глътка коняк в устата. Докторът констатира, че сърцето е „много слабо“. Вазов така и не идва на себе си, след около 10 минути издъхва. Диагнозата е „разрив на сърцето“. Днес сърцето на Вазов се пази в специална стъкленица в къщата музей.

Съвременният подход

Оплакванията от прекомерна умора и задух най-вероятно са се дължали на сърдечна недостатъчност, развила се на фона на исхемична болест на сърцето. Ако тези заболявания се диагностицират и лекуват навреме, пациентите могат да живеят много години след поставянето на диагнозата. Но при инфаркт, който довежда до пробив в сърдечната стена – „разрив на сърцето“, медицината и до днес е безсилна. Смъртта настъпва за минути. Обикновено такава руптура (спукване) настъпва на мястото на предварително увреден от предишен инфаркт сърдечен мускул. Нищо чудно Вазов да е преживял инфаркт, без това да е било установено от тогавашната медицина.

 

Сподели във Facebook