Можеше ли съвременната медицина да спаси... Карл Маркс

Основоположникът на комунизма обръщал голямо внимание на здравето си. Даже в началото на най-забележителния му труд „Капиталът“ той пише за болестта, която го измъчва много години и заради която неведнъж е бил принуден да прекъсне писането.

Пролетарска болест

Маркс споменава за първи път, че има кожни проблеми, в писмата си от 1862 година. Според лекуващите го специалисти той страдал от антракс (известен още като синя пъпка) и циреи. В писмата си до Енгелс Маркс наричал циреите „най-пролетар­ската болест“.

Заради самолечението, което провеждал философът, състоянието му се влошило: той започнал да прекалява с пушенето (едно време тютюнопушенето се е смятало за лечебно средство). Когато имал болки в черния дроб, пиел тройни дози от популярните тогава каломелни хапчета (препарати с живак, които имали холеретично - стимулиращо отделянето на жлъчка, и слабително действие). Понякога прибягвал до гладуване – немски метод срещу абсцеси. През това време кожното възпаление се разраснало много и се превърнало в истинско мъчение. Жени Маркс се грижела денонощно за съпруга си и не се отделяла от леглото му.

Болезненото състояние предизвикало у Маркс депресия, но той си налагал да пише на бюрото си. Според Енгелс статиите, написани от неговия приятел по време на болестта му, се отличават с особена политическа острота. А самият Маркс ехидно заявявал, че ненавижданата от него буржоазия ще помни неговите циреи до Деня на пришествието.

Съвременните изследователи обръщат внимание на факта, че специалистите, които лекували Маркс, непрекъснато му поставяли различни диагнози – ту „антракс“, ту „циреи“. Изучавайки внимателно всички публикувани лични писма на философа, те стигнали до извода, че симптомите говорят за хидраденит – гнойно възпаление на потните жлези. Избиването на циреи по лицето, окосмените части на главата, гърба и други части на тялото, ставните болки, болезнените усещания в областта на очите (Маркс се оплаквал от тези симптоми в писмата си), често се случват поотделно, но всички едновременно се срещат именно при хроничното заболяване хидраденит.

Интересно е, че по това време гнойният хидраденит вече е бил описан във Франция, но тогава Маркс живеел в емиграция в Лондон, информацията достигала изключително бавно в други страни и болните там били лекувани по стария метод.

Съвременният подход

Медицината вече е изучила добре тази патология. Една четвърт от случаите на внезапна смърт на млади спортисти са причинени именно от това заболяване. Болестта се поддава на терапевтично лечение, но в някои случаи се прибягва до оперативна намеса. Прогнозата е благоприятна.

Сподели във Facebook