Можеше ли съвременната медицина да спаси… Мария Калас

Името на Мария Калас, родена Мария Анна София Кекилия Калогеропулу, завинаги остава синоним на най-високо оперно майсторство. Легендарното сопрано има кратък, но бурен живот, съпътстван от огромен обществен и медиен интерес. И това не е случайно. Тя е покорителка не само на световните оперни сцени с участия, за които се говори и до днес, но и на милионера Аристотел Онасис, с когото присъства в тогавашното световно висше общество. За нея Райна Кабаиванска казва: „Мария Калас е най-високият връх в певческото изкуство на ХХ век. Гласът ѝ беше феноменален, на основата на невероятна техника, съвършена музикалност и магнетично присъствие на сцената. Тези уникални качества я направиха мит в историята и във въображението на обществото...“.

Около смъртта на Мария Калас и до днес витаят различни съмнения. Като причина за кончината ѝ се сочат инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, предозиране на сънотворни лекарства – неволно или умишлено в опит да се самоубие, увреждане от дългогодишно приемани кортикостероиди.  Световната прима умира едва 53-годишна в Париж на 16 септември 1977 г.

Разкритията на учените

Години след смъртта на Мария Калас италиански медицински експерти правят връзка между промените в гласа на певицата през годините и заболяването, от което най-вероятно е страдала. Калас преживява няколко провала на сцената заради невъзможност да покрие сложни арии, напр. „Каста дива“ в операта „Норма“ от Винченцо Белини. Оказва се, че не става въпрос просто за проблеми в гласовия апарат, а за сравнително рядко автоимунно заболяване – дерматомиозит, което засяга целия организъм. При проследяване на кино- и телевизионни записи с Мария Калас учените установяват и промени в начина, по който тя се движи и диша, което потвърждава съмненията им. На записите гърдите ѝ практически не се повдигат при дишане, а при вдишване тя повдига рамене и напряга делтовидните мускули. Дерматомиозитът е една от трите познати на медицината възпалителни миопатии. Най-честият симптом е слабост в мускулите. Точната причина е неизвестна, но се подозира автоимунен процес. Заболяването протича с обостряния и ремисии, най-често пациентите имат мускулна болка, постоянна умора, проблеми с дишането и преглъщането, говорът се променя. Често се наблюдават и кожни прояви – различни по интензивност обриви. При около 20 на сто от пациентите се засяга сърдечният мускул – миокардът. В този случай се развиват ритъмни и проводни нарушения на сърдечната дейност, понякога и сърдечна недостатъчност. Най-вероятно Мария Калас е починала от сърдечен арест – спиране на сърцето вследствие на увреждането от основното ѝ заболяване.

Съвременният подход

Все още няма дефинитивно лечение на заболяването. Диагнозата се поставя по характерните обриви, мускулната слабост, проблемите с дишането и преглъщането. Разбира се, трябва да се отхвърли и друга причина за тези проблеми като множествена склероза, миастения, мускулна дистрофия. Провежда се поддържаща терапия, най-често кортикостероиди и имуносупресори. Прилагат се венозно имуноглобулини. През последните години се правят опити за подобрение на пациентите чрез плазмафераза. При съответните грижи, рехабилитация, редовно лекарско наблюдение животът може да се продължи значително време.

Сподели във Facebook