.jpg)
Можеше ли съвременната медицина да спаси… Николай Гогол
Гогол много се грижел за здравето си. Във всеки град, който посещавал, той винаги се преглеждал при местните лекари и след това разказвал подробно на близките си резултатите от тези визити. Писателят не преставал да се учудва, че мненията на лекарите никога не съвпадат.
По свидетелства на съвременници на Гогол както майка му, така и баща му страдали от резки промени в настроението. Съучениците на писателя си спомняли силното впечатление, което им правела майката на писателя при посещенията ѝ в гимназията. Тя с лекота балансирала между веселото настроение и самобичуването. Известно е, че маниакално-депресивният синдром често се предава по наследство. В някои отношения тази болест е била благословия за Гогол, особено в периодите, когато той е бил в емоционален подем: в такъв период е написал например „Вечери в селцето край Диканка“.
Характерно за неговото заболяване е редуването на депресивни фази, през които пациентите чувстват отвращение от живота, с маниакални, през които усещат емоционален подем. Най-добрите произведения на Гогол са написани в периодите на подем. В такива моменти той танцувал, докато се разхожда по улиците, наслаждавал се на вкусната храна, пеел украински песни, пътешествал.
А когато изпадал в депресия, писателят отказвал да се храни, от което отслабвал рязко, и се измъчвал от халюцинации. Няколко пъти изпадал в летаргичен сън и бил обладан от страха, че ще бъде погребан жив.
Когато бил в депресия, Гогол обикалял всякакви специалисти, освен психиатри. Вината не била негова, защото никога не му била поставяна психиатрична диагноза.
Пристъпите на тежка депресия били съпроводени със силни болки в областта на сърцето и стомаха, спазми в гърдите, главоболие, продължителен запек. Тъй като тогава лекарите не са успели да поставят правилна диагноза на знаменития пациент, те го лекували от симптомите, които го измъчвали. Постепенно писателят развил фобия от отравяне с лекарства и престанал да ги приема. Бил убеден, че ще умре в съня си, и започнал да спи само седнал.
Последните 10 години от живота на писателя били много тежки - спад в творчеството, рязка промяна на характера, болезнено самочувствие. В последните дни на Гогол лекарите насилствено го обливали със студена вода, налагали тялото му с горещ хляб, с пиявици, капели върху главата му амоняк. Случило се това, от което Гогол се страхувал – той умрял в съня си. Слуховете, че бил погребан жив, не се потвърдили.
Съвременният подход
Поради опасност от опити за самоубийство пациентите с това заболяване се лекуват само в стационарни условия и в зависимост от периода на болестта. По време на депресивен период им се назначават антидепресанти, а при маниакална фаза ги лекуват с невролептици със седативно или антиманиакално действие. Когато болният е в депресивен или маниакален период, той е нетрудоспособен. Между тези периоди обаче той може да работи.
Можеше ли съвременната медицина да спаси... Александър III и Пьотр Илич Чайковски четете в брой 4 на хартиеното издание на "Животът днес".
