Можеше ли съвременната медицина да спаси… Пьотр Илич Чайковски

Всичко започнало на приятелска сбирка в моден петербургски ресторант. Чайковски изглеждал здрав и щастлив. По време на вечерята той си поръчал чаша непреварена вода и въпреки предупрежденията на приятелите му, че в града върлува холера, я изпил на един дъх. На следващата сутрин композиторът почувствал неприятно усещане в стомаха и взел разхлабително. Той отказал да извика лекар, но следобед отпаднал, започнал да повръща и получил разстройство.

Мнението на лекаря, който го посетил, било, че Чайковски има леко разстройство, което скоро ще премине. Той му изписал само лекарства за укрепване на организма и против повръщане. Състоянието на Чайковски се влошило още повече и роднините му се обърнали към домашния му лекар Бертенсон. Той не успял да определи заболяването и предложил да извикат по-опитен и известен специалист. По това време болният вече крещял от болки. Новият лекар поставил веднага диагноза – азиатска холера, и приел да го лекува, без да възлага големи надежди за успех заради пропуснатото време. Лечението включвало горещи клизми, живачни препарати, бисмут, опиум за намаляване на болките, масажи, впръскване на камфор за подобряване на сърдечната дейност. За съжаление то не помогнало. През нощта Чайковски получил силни крампи, устните му посинели, бъбреците отказали да работят. Лекарите решили да преминат към крайна мярка, която по това време се смятала за ефективна - да сложат болния в топла вана. Роднините на композитора се възпротивили, защото майката на Чайковски също починала от холера, и то в момента, когато я потопили във ваната. Лекарите обаче настояли, но когато слагали Чайковски във ваната, той дошъл на себе си и започнал да се моли да го оставят да умре спокойно.

Великият композитор умира на 23 октомври в ръцете на двама свои братовчеди.

По настояване на санитарните служби той е погребан в затворен ковчег. Всичките разходи за погребението са поети от държавата. В последния му път го изпращат огромни тълпи от негови поклонници.

Съвременният подход

При най-малкото съмнение за холера болният се хоспитализира. При обезводняване се вливат солни разтвори. Ако болният може да гълта, му се дава да пие не по-малко от един литър вода на всеки час. Паралелно се провежда лечение с антибио­тици. Добър ефект има прилагането през първите часове на заболяването на  холерни бактериофаги — вируси, които разрушават холерните бактерии. При своевременно и правилно лечение прогнозата е  благоприятна.

Сподели във Facebook