Можеше ли съвременната медицина да спаси… Сергей Айзенщайн

Съветският кинорежисьор Сергей Айзенщайн бил щастливец в живота: той се родил през 1898 г. в заможно семейство и през младостта си имал възможност да се занимава с най-любимото си нещо – театъра. През 1928 година пътешествал в Америка и Европа, което тогава било немислимо за обикновения съветски гражданин. Получавал високи награди. Неговата внезапна смърт породила много съмнения и слухове.

Защо да се безпокоя?

Приятелите на режисьора са убедени, че той е знаел за сърдечното си заболяване, но не взимал мерки с аргумента, че щом се чувства добре и твори, няма за какво да се притеснява. Той пренебрегвал факта, че неговият баща е починал рано и внезапно, най-вероятно от сърдечна недостатъчност. Айзенщайн принадлежал към театралния елит на СССР и имал възможност да се лекува в Кремълската болница, но не си направил труда да се консултира с кардиолог. Затова пък режисьорът с удоволствие почивал в правителствените санаториуми.

Първият инфаркт застига Айзенщайн през 1946 година. Връхлетян от силни болки, той не пожелал да влезе в линейката, някак си се добрал до личната си кола и стигнал сам до поликлиниката. Оттам веднага го изпратили в Кремълската болница, където лекарите го поставили на легло за 4 седмици и му забранили не само да става, но и да се обръща. Тогава се смятало, че най-важното за лечението на инфаркт е да се осигури пълен покой на пациента, за да не се стигне до разрив на сърцето. Обикновено прекаралите инфаркт лежали в болница около три месеца, а понякога и половин година.

По кремълския протокол

В тези времена лекарите смятали, че болките при инфаркт неминуемо причиняват шоково състояние и затова давали на пациента силни обезболяващи. Задължителна била и масивната съдоразширяваща терапия. Постоянно следели артериалното налягане: при спадане веднага давали камфор и даже адреналин. Интересно е, че тогава не употребявали нитроглицерин, смятали, че той влошава кръвоснабдяването на сърдечния мускул. Също така слагали пиявици и кислородна маска.

Този път на режисьора му провървяло и след няколко месеца в елитната съветска клиника той постъпил в правителствения санаториум в Борвиха.

Следващият инфаркт се случил на тържество по време на разгорещен танц с Вера Марецкая (Айзенщайн много обичал да танцува). Този път успели да го закарат бързо в Кремълската болница, където винаги разполагали с достатъчно медикаменти и медицински персонал.

След втория инфаркт Айзен­щайн се изплашил и се договорил със съседите, че ако отново го свие сърцето, ще чука по тръбите с гаечен ключ. Но третият инфаркт бил фатален — режисьорът  не успял да се добере до гаечния ключ.

Съвременният подход

Днес инфарктът на миокарда се лекува чрез инвазивна процедура и поставяне на стент в запушената сърдечна артерия. Много често след прилагането на това лечение пациентът дори няма нужда да престоява в реанимация. Разбира се, при най-тежките случаи с развитие на сърдечна недостатъчност и аритмии се налага и интензивно лечение. При бърза хоспитализация прогнозата е благоприятна.

Сподели във Facebook