.jpg)
Можеше ли съвременната медицина да спаси… Уилям Шекспир
По времето, когато е живял Шекспир, лекарите в английските болници поставяли диагноза „сифилис“ на почти 75% от пациентите. Заболяването било изключително разпространено. В много стихове на великия поет са описани образно и ярко клиничните прояви, лечението и последствията на сифилиса.
От собствен опит
По спомените на съвременниците на Шекспир той не е бил примерен съпруг и водел бохемски начин на живот, както между впрочем и неговата съпруга, която била актриса. Изследователите медици обръщат внимание на спомените на близък приятел на драматурга, който описва поведението му през различни години. В началото Шекспир е представен като „добре сложен мъж, весел, красив, добър партньор в мъжките развлечения“, но след това се споменава, че когато го канели да се присъедини към тях в публичния дом, той отказвал, което учудвало приятелите му.
Това не е загадка за съвременните медици, защото почти всички болни от сифилис страдат от полови нарушения и ненавиждат жените. Също така те изпадат в депресия, тревожност и озлобление.
Изучавайки подписите на драматурга върху завещанието му, учените направили извод, че Шекспир имал изразен тремор на пръстите на ръцете. Той би могъл да е причинен от отравяне с живачни пари, с които тогава лекували сифилиса.
Начинът на лечение бил елементарен: стривали живачна руда на прах (Шекспир често е писал за „праха на позора“), посипвали го върху нажежен метален съд, изчаквали образуването на пара и я вдишвали.
Лечение с бани
Шекспир все пак имал късмет - към 1590 година, когато започнал да се лекува, вече било известно отровното действие на живачните пари. Болните се оплаквали от загуба на паметта, нарушения на речта, много силен тремор. Медиците били принудени да намаляват дозите, а и лечението практически не помагало. Благодарение на това Шекспир съхранил паметта и речта си и след лечението можел не само да твори, но и да играе на сцената.
Косвено доказателство за отравяне от живачните пари е ранното оплешивяване на поета и силната подпухналост на лицето — възможен признак на гломерулонефрит, възпаление на бъбреците. Тези последици се виждат добре на изработено приживе скулптурно изображение на драматурга.
Друг метод на лечение, който бил широко прилаган по това време, била термотерапията, която Шекспир често описвал в своите произведения. На болните назначавали горещи бани в продължение на 2-3 седмици. След известно време лечението се повтаряло до подобряване на състоянието им. Този метод помагал, но едва през XX век лекарите открили, че сифилисът е много чувствителен към високата температура. Болните били подлагани и на строга диета – без месо и сол.
Самият Шекспир възприемал сифилиса като неизлечима болест и „вечно страдание“. Вероятната причина за смъртта му е усложнение на гломерулонефрита, предизвикан на свой ред от отравяне с живак.
Съвременният подход
Днес болните от сифилис се лекуват успешно с антибиотици, главно с пеницилин. Ако причинителят проявява устойчивост към тези препарати, се назначават производни на бисмута и на арсена. Необходимо е бързо установяване и лечение на всички полови партньори на болния. При своевременно лечение прогнозата е благоприятна.
