.jpg)
Можеше ли съвременната медицина да спаси… Захари Стоянов
Българският революционер, възрожденец и даровит писател умира на 39-годишна възраст през 1889 г. във френската столица Париж. Авторът на „Записки по българските въстания“ с истинско име Джендо Стоянов Джедев, когато умира, е председател на Народното събрание, което дава основание на мнозина да смятат, че не си отива от естествено заболяване, а е убит по политически причини. Любителите на конспирацията добавят и факта, че Захари Стоянов е единственият останал жив апостол на Панагюрския въстанически окръг в бунтовния април на 1876 г. Към него турската власт проявила великодушие, задоволявайки се само с принудителното му въдворяване в родното село Медвен.
Какви са версиите
Официалната първоначална диагноза за смъртта на Захари Стоянов е occlusion intestinale, т.е. непроходимост, преплитане на червата. Но след направената аутопсия патоанатомите дават заключение за „стомашна перфорация с последвал дифузен перитонит“. Стоянов заминал за Париж от софийската гара на 29.VІІІ.1889 г. напълно здрав, придружен от съпругата си, от директора на железниците инж. Николов и от народния представител Иван Андонов. Цялата група пристигнала в града на Айфеловата кула на 1.ІХ в 5 часа сутринта и се установила в хотел „Сюиз“. Още от Белград Стоянов е чувствал болки в коремната област, а на 2.ІХ в 21:30 ч. той издъхнал. Шест години по-късно в сп. „Медицинска беседа“ се твърди, че причината за смъртта е отравяне. Според съпругата му Анастасия Обретенова-Стоянова: „… един котленец е турил диамантен прах в кафето му и Захари умира от разкъсване на червата“. Същата теза поддържат и някои от изследователите на българския летописец, напр. акад. Пантелей Зарев. Някои обвиняват руския император Александър ІІІ, който бил изпратил тайни емисари, умъртвили чрез отрова „войнстващия русофоб Стоянов“. Слуховете за умишлено убийство на председателя на Народното събрание на Царство България се поддържат и от европейската преса. Според проф. Йордан Йорданов, известен антрополог от БАН,
причината за смъртта на Захари Стоянов не е отравяне. Професорът твърди, че възрожденецът дълго и безрезултатно се е лекувал от язва на стомаха в Букурещ. А когато предприел пътуването си до Париж, емоциите ускорили развитието на болестта.
Съвременният подход
Допреди 20 г. язвите на стомаха често се усложняваха с кръвоизливи и/или перфорации. Разбира се, хирургията в много голям процент успешно се справяше с това остро състояние, а в антибиотичната ера много пациенти и с перитонит оцеляваха след големи оперативни намеси. След усъвършенстването на ендоскопията кръвоизливи от стомаха и дванадесетопръстника се овладяват дори без операция, чрез електрокоагулация на източника на кървене. Но най-важният напредък е откриването на причинителя на стомашните язви – бактерията Хеликобактер пилори. Съвременната медицина може да излекува тази инфекция чрез комбинация от лекарства и така да предотврати възникването на язви и техните усложнения.
Дъщерята на Христо Ботев – Иванка
Дъщерята на Христо Ботев, единственото му дете, умира през 1906 г., при това по време на бременност. Но не очакваното от нея дете става причина за смъртта ѝ. Младата жена си отива от инфекция, въпреки че е преглеждана и лекувана от най-именитите по това време софийски лекари. Според повечето оценки медиците са пропуснали възможността да ѝ помогнат навреме.
Как се развиват събитията
Дипломираната в Швейцария Иванка Христов Ботева се омъжва през януари 1906 г. за банков служител в София. Двамата живеят в хотел. През м. октомври тя проявява симптоми на инфекция в гърлото – има болки, качва висока температура, трудно преглъща. Първо я преглежда д-р Христо Татарчев, който обявява, че няма нищо тревожно. Предписва ѝ гаргари и почивка на легло. Но поради задълбочаване на оплакванията в хотела е извикан друг доктор – Стефан Сарафов. Той констатира температура 38.5 градуса и тахикардия. Гърлото вече е възпалено не само отвътре, но на шията има видима подутина от едната страна. Поставена е диагноза „Ангина“ и Иванка е приета в първата модерна за времето си клиника в София, която е създадена от д-р Сарафов и негови колеги. Предписаното лечение е възможното за началото на ХХ в.: промивки на гърлото с антисептични разтвори, компреси, вани с хладка вода за намаляване на температурата. Въпреки тази терапия състоянието на Иванка Ботева прогресивно се влошава: тя губи сили, отокът в гърлото расте, температурата приближава 40 градуса, сърдечната честота надминава 120. Във възпалената сливица се образува язва, от която започва да изтича гной, и лекарите се опитват да разширят отвърстието, за да се дренира по-добре абсцесът. Въпреки това състоянието на Иванка Ботева се влошава и тя издъхва в болницата на 7 ноември 1906 г., ненавършила 31 години. След това съпругата на Христо Ботев Венета обвинява лекарите в небрежност, но до съдебен процес така и не се стига, а точната причина за смъртта остава неизвестна и до днес. Според някои източници е възможно Иванка Ботева да е страдала от антракс.
Съвременният подход
Гнойните инфекции на гърлото се лекуват успешно със съвременните антибиотици. Ако една гнойна ангина предизвика абсцес, по хирургичен път той може да бъде дрениран. А общото състояние на пациентите, дори и да развият сепсис, се поддържа в реанимационните отделения. На успешно лечение, особено ако започне своевременно, подлежи и инфекцията с антракс. Тя се овладява със синтетични антибактериални средства, напр. ципрофлоксацин.
