Нормативно определените обезщетения на топлофикациите са смешно ниски

 

 

Рекордно ниските на фона на последните години температури през януари извадиха на бял свят истинското състояние на топлофикациите в България. Фактът, че заради липса на средства през изминалите десетина години в топлофикационните мрежи не са правени никакви инвестиции и тяхното положение е лошо, не е някаква тайна. Но за да бъдат държани цените на парното и топлата вода относително ниски, тези разходи винаги са били отлагани във времето.

Първо в Перник – още през най-студените януарски дни, а след това и в столицата през февруари се случиха няколко аварии. В Перник замръзнаха инсталациите на местната топлофикация, което остави града без парно и топла вода малко над две денонощия, и то на три пъти. В столицата се случиха последователно няколко аварии, които лишиха източната част на града от топлоенергия. На някои места нямаше парно и топла вода повече от три денонощия, а на други – и четири. Малка авария се случи и в Русе, но там тя бе отстранена в рамките на същия ден.

Тъй като такива аварии ще се случват и в бъдеще, е хубаво да знаем, че широкообсъжданите обезщетения

за дните без парно и топла вода са, меко казано, смешно ниски. За всички топлофикации те произтичат от документа „Общи условия за отношенията с клиентите“. По настояване на Комисията за енергийно и водно регулиране преди няколко години всички топлофикации в България записаха в тях едни и същи текстове за обезщетяване на клиентите.  

В общите условия има само две хипотези, които могат да се приложат към авариите през февруари в столицата и през януари в Перник. Това е клаузата, според която топлофикационното предприятие не е могло да отстрани повреда в мрежата или в абонатната станция за повече от 48 часа и е оставило клиентите си без парно и топла вода.

Другата хипотеза е, когато системите за автоматично регулиране на топлината в сградата не са работили

повече от 5 работни дни и се е налагало топлоподаването да се регулира ръчно. Във втория случай обезщетението, което се дължи на клиента, е 20% от стойността на топлинната енергия за периода на закъснението. Което означава, че ако системата не е работила в продължение на 10 дни, топлофикация трябва да отбие 20% от сумата за пет от тези десет дни.

Очевидно е, че в случаите в София и Перник става въпрос за оставяне без парно за повече от 48 часа поради повреда в мрежата или абонатната станция. Тогава обезщетението е в размер на стойността на недоставената топлинна енергия за периода на закъснението.

Или излиза, че ако сте стояли без парно и топла вода в продължение на 72 часа (три денонощия),

няма да се налага да платите топлоенергия само за едно от тези три денонощия.

По принцип така или иначе щом в абонатната станция не е влизала топлоенергия в продължение на три денонощия, значи топломерът в нея не я е отчел и сметката бездруго ще е малко по-ниска. За периода на закъснението обаче (едно денонощие, ако сте били без парно три денонощия, две денонощия, ако сте били без парно в продължение на четири денонощия, и т.н.) трябва да получите намаление на месечната сметка.

Това намаление се изчислява така:

вземат се усреднените стойности на доставената топлинна енергия за предходен период при аналогични условия и режим на топлоподаване. Въз основа на тях се прави месечна сметка за 30 дни, като получената сума се разделя на 30 и се вижда колко е обезщетението за едно денонощие.

„Аналогични условия и режим на топлоподаване“ означава, че външните температури трябва да са били същите. По принцип топломерите пазят данните за потреблението за три години назад и не би трябвало да е проблем да се намерят сходни по външна температура дни било преди месец, било преди една или две години. Само че тогавашната ви консумация ще бъде умножена по актуалните цени на парното.

Или ако сметката ви през февруари е примерно 100 лева, а едно денонощие при същите температури струва 3,00 лв., вашето обезщетение за трите денонощия без парно ще е точно 3,00 лв. Ако сте стояли пет денонощия без парно поради авариите, ще получите 6,00 лв. отбивка от сметката, защото имате само две денонощия извън срока от 48 часа, в който аварията е трябвало да бъде отстранена.

Всъщност столичната топлофикация казва точно това със съобщението до медиите, че почва извънреден отчет на топломерите в сградите, засегнати от авариите. „След като го направим, никой вече няма да има съмнения в коректността на изчислените обезщетения“, се казва в съобщението.

Всъщност топлофикацията ще провери каква е била консумацията в предходните месеци и въз основа на тези данни ще изчисли каква да е отбивката от цената. Но нормативните документи просто не позволяват тя да е някаква значителна сума, независимо че хората останаха без парно във възможно най-студените зимни дни.

 

Сподели във Facebook