.jpg)
Взривоопасна патова ситуация родиха изборите в Македония
Върлите политически врагове Никола Груевски и Зоран Заев не можаха да излъчат ясен победител на предсрочните парламентарни избори, на които се възлагаха надежди за излизане на Македония от вече двегодишната криза. Етническите албанци ще имат по-малко депутати в новия парламент, но при на практика равния резултат на ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ парадоксално са в много по-силни позиции. Дори сред техните партии обаче има поне на пръв поглед непреодолим разкол.
В нощта на 11 срещу 12 декември и двамата лидери на водещите македонски формации се обявиха за победители. След рекордна избирателна активност – 67%, водачът на социалдемократите Заев декларира, че най-после македонците са си извоювали свободата „с писалка и глас”. „Режимът падна”, декларира той.
Груевски пък, който е на власт от 2006 г., обеща да концентрира усилия върху елиминирането на политическия разкол между македонците. И обвини Заев и неговите социалдемократи, че са посели твърде много гняв и омраза сред народа.
Официалните резултати от Държавната избирателна комисия сочат 38,14% за ВМРО-ДПМНЕ и 36,65% за СДСМ. В абсолютни стойности 454 519 на 436 823 гласа. А в брой депутати – 51 на 49 в 120-местното Собрание в Скопие.
В сравнение с досегашното разпределение на силите Груевски губи 10 места, а Заев печели 15.
Най-голямата албанска партия – Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети, ще има 10 депутати, при 19 досега. А четвъртата сила в доскорошния състав на Собранието – Демократическата партия на албанците (ДПА) на Мендух Тачи, губи 5 места и остава само с двама представители в парламента.
В него влизат още две албански формации – движението БЕСА (5 места) и Алиансът за албанците (3). Те събират протестния вот от най-голямото етническо малцинство в Македония заради дългогодишното заиграване на Ахмети и Тачи с ВМРО-ДПМНЕ. Част от този протестен вот обаче изненадващо помогна и на Заев, и то в ключови албански бастиони като Арачиново например.
Албанският вот за една от основните македонски формации, от една страна, е добър знак за намаляване на междуетническото напрежение, което за малко не доведе до гражданска война през 2001 г. От друга страна обаче,
той е признак за предстоящи, и то съвсем скоро, размествания на политическите пластове сред етническите албанци.
СДСМ и БЕСА оспориха резултатите в няколко избирателни района, твърдейки, че е имало нарушения хем в изборния процес, хем в преброяването на бюлетините след това. И двете формации са убедени, че ще вземат поне едно депутатско място повече за сметка на ВМРО-ДПМНЕ.
Но дори това да се случи в полза на Заев, простата политическа аритметика показва, че правителство, поне стабилно такова, най-вероятно няма да може да бъде съставено.
С 50 депутати партията на Груевски дори да се съюзи отново с тази на Ахмети ще изгради коалиция с точно 50% от местата в Собранието и няма да ѝ стигне само един глас за мнозинство. Защото и трите останали албански формации декларираха, че няма да работят нито с ВМРО-ДПМНЕ, нито с ДСИ.
Ако Груевски все пак остане с 51 депутати, няма да може да разчита на подкрепата на Ахмети,
тъй като бившият военен командир на македонските албанци е изправен пред бунт в собствените си партийни редици. „Дойче веле” цитира запознати, според които 8 от 10-имата новоизбрани депутати от ДСИ искат лидерът им да скъса с Груевски. Мотивите им са да се спре по-нататъшна дискредитация на формацията сред албанската общност предвид наближаващите местни избори, които трябва да се проведат през май 2017 г.
Заев от своя страна може да разчита само на допълнителни 10 депутатски гласа от БЕСА, Алианса за албанците и ДПА. И в никакъв случай не може да събере общо поне 61, за да управлява, освен ако някой не дезертира от партията на Ахмети.
Патовата ситуация може да се удължи във времето, ако избирателната комисия уважи жалбите на СДСМ и БЕСА за изборните нарушения и разпореди прегласуване в спорните секции.
Тогава чертата под изборите ще бъде теглена чак през януари и ако отново, както се очаква, няма ясен победител от епичната битка между Груевски и Заев, ще трябва да се проведат нови парламентарни избори. Най-вероятно заедно с местните.
Безпокойство обаче предизвикват думите на Груевски, че „народното търпение не е безгранично”, и повторното му заиграване с етническата карта – критиките към Заев за готовността му да даде статут на официален език и на албанския.
