Йосиф Висарионович Сталин – животът на един безмилостен диктатор

Генералисимус Йосиф Висарионович Сталин е грузински революционер и съветски политик. Избран през 1922 г. за генерален секретар на Руската комунистическа партия (болшевики). През следващите години той се налага като едноличен диктатор начело на тоталитарния социалистически режим в Съветския съюз.

От 1941 година до смъртта си е и председател на Съвета на министрите на СССР.

Йосиф Джугашвили е роден в Гори в Тифлиска губерния на Руската империя. Това вероятно става на 18 декември (6 декември стар стил) 1878 г.

През 1894 г. Джугашвили е приет в Тифлиската духовна за семинария, продължавайки подготовката си за свещеник. Той е добър ученик и през следващите години публикува няколко свои стихотворения на грузински в местни списания.

Докато учи в семинарията, Джугашвили се запознава с марксизма и през 1898 г. става член на грузинската социалдемократическа организация „Месаме даси”.

След като е изключен от семинарията, Джугашвили работи технически сътрудник на Тифлиската физическа обсерватория.

През 1900 г. той за пръв път държи реч пред голямо събрание по време на първомайска демонстрация. През следващите години, които прекарва в нелегалност, той използва различни псевдоними като Бесошвили, Нижерадзе, Чижиков, Иванович, Коба, Сталин.  

По време на революцията от 1905-1907 г. Джугашвили участва активно в дейността на РСДРП в Задкавказието.

След бягството му от Вологда по предложение на живеещия в чужбина Владимир Ленин, Джугашвили става член на Централния комитет на РСДРП и ръководител на Руското бюро на комитета. Започва да издава в. „Правда“.

На 5 май 1912 г., денят, в който излиза първия брой на вестника, той е арестуван и изпратен в село Нарим в Томска губерния.

През март 1913 г., малко след връщането си от Виена, Сталин отново е арестуван и интерниран в село Курейка в Туруханския край до началото на революцията от 1917 г.

През март 1917 г. Йосиф Сталин се връща в Петроград, където отново се включва в ръководството на Болшевишката партия, пише статии в партийния вестник „Правда“ и играе активна роля в изборите за Всерусийски конгрес на Съветите.

През есента на 1917 г. Сталин става член на новосъздаденото Политбюро, в което влизат още Владимир Ленин, Лев Троцки и Яков Свердлов.

Заедно с Троцки Сталин ръководи подготовката на Октомврийския преврат, с който болшевиките взимат властта в столицата. В новосъставеното правителство той заема поста на народен комисар по въпросите на националностите.

От 1922 г., поради болест, Ленин се оттегля от политическата дейност. Той е приел предложението на Григорий Зиновиев и Лев Каменев Сталин да бъде първият генерален секретар на болшевишката партия.

На пленума на Централния комитет на РКП (б) на 3 април 1922 г. Сталин е избран за член на Политбюро и Организационното бюро на Централния комитет на РКП(б), както и за Генерален секретар на Централния комитет на РКП (б).

През септември 1922 г. Сталин за пръв път ясно показва склонността си към традиционното руско великодържавие.

С „Писмо до Конгреса“ (от 24 декември 1922 г.) и „Добавка към писмото от 24 декември 1922 г.“ (4 януари 1923 г.) Ленин дава критични характеристики на най-близките си другари в партията, включително Сталин, предлагайки да бъде отстранен от поста генерален секретар. Той заявява, че Сталин ще съсредоточи в ръцете си „необятна власт“, че трябва да се „обмисли начин Сталин да бъде преместен от това място“, защото е груб. „Трябва да се намери човек, който да е по-търпелив, по-лоялен, по-вежлив и по-внимателен с другарите, не толкова капризен и т.н.“.

Сталин става ръководител на СССР след смъртта на Ленин през 1924 г. Останалите ръководители от т. нар. „Ленинска гвардия“ го смятат за посредствен човек, а следователно и лесно управляем. Той обаче успява да се наложи във властта, като отстранява последователно конкурентите си за поста Генерален секретар – първо Троцки, а впоследствие и останалите – Каменев, Зиновиев, Риков, Раковски, Томски, Бухарин и др.

Сталин се отказва от провалилата се теория за „перманентната революция” на Лев Троцки и възприема тезата за победата на комунизма в една отделно взета страна.

След 1929 г. Сталин започва атака срещу бившите си съюзници в Тройката и провежда Голямата чистка в партията.

Жертва на тази чистка става висшето ръководство на ВКП (б), НКВД и Червената армия начело с маршал Тухачевски. Разстреляни са над 2500 старши офицери от Червената армия.

В някои сталински списъци за репресии от 1937 г. срещу имената е записано: „троцкисти“, „десни“, „децисти“, „брандлеровци“, „меншевики“, „есери“. В следващите списъци „престъплението“ не се уточнява.

На 20.8.1940 г. в Мексико Лев Троцки е смъртно ранен с удар в главата от агент на НКВД и на другия ден умира.

Ролята на Сталин за победата над Германия

След претърпения шок след вероломното нападение на нацистка Германия срещу  СССР, Сталин успява да сплоти народа и да възроди съветската армия.

Под негово ръководство се създава един ефективен генерален щаб на съветската армия начело с маршал Жуков, който нанася непоправими щети на германската армия.

Битките при Сталинград, Ленинград и Курск ще останат записани в златните страници на съветската военна история.

Разбивайки германската армия, Сталин успява да завладее цяла Източна Европа и върху нейните руини да създаде т.нар. Съветски блок от социалистически държави.

Жертви на режима на Сталин

Броят на жертвите на Сталиновия режим е оценяван различно. По мнението на някои историци жертвите на Сталин възлизат на 642 980 разстреляни и около 600 000 умрели в лагерите от глад и болести.

По една от версиите в резултат на глад, колективизация и репресии в периода 1926-1939 г. загубите са между 7 и 13 милиона души.

Вадим Ерликман дава число около 9 милиона, от които 1,5 млн. екзекутирани, 5 млн. загинали в ГУЛАГ, 1,7 млн. загинали при депортации и 1 млн. избити лагерници немски военнопленници.

След смъртта на Сталин министърът на вътрешните работи С. Круглов докладва, че „изселниците“ и „спецпреселниците“ „за вечни времена“ в Сибир и Казахстан в съответствие с Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР от 26 ноември 1948 г. са 2 572 829 души. 

В лагерите и затворите по същото време се намират около 4 000 000 души. Повечето историци приемат броя на жертвите на Сталиновото управление между 4 и 10 милиона души, без да се смята гладът в Украйна, за който се спори дали е умишлено предизвикан или е бил непредвидено последствие от колективизацията.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.