Създаване и дейност на Покраинския комитет в Македония

Покраинският или Покрайненският комитет на Македония е областната комунистическа организация във Вардарска Македония от 1939 до 1943 г. Комитетът води непостоянна политика и често влиза в противоречие със собствените си принципи. Това е така предимно заради натиска от страна на Югославската комунистическа партия, въпреки че комитетът води политика, съобразена с тази на БКП.

При създаването си през 1939 г. Комитетът е част от Югославската комунистическа партия. През 1941 г. той преминава към Българска работническа партия под името Покрайненски комитет на работническата партия в Македония. По-късно същата година организацията повторно се връща към ЮКП, а в началото на 1943 г. се разпуска, като вместо него е създадена Македонската комунистическа партия.

История на Покраинския комитет

В началото на 1939 г. e взето решение на ЦК на ЮКП за сформиране на Покраински комитет на Комунистическата партия на Югославия – ЮКП, за Македония. С тази цел през август на същата година в Скопие е изпратен сърбинът Светозар Вукманович, под чието ръководство на 8 септември се провежда организирането на местния комитет. За негов първи секретар е избран друг сърбин – Блажо Орландич, а за членове Методи Шаторов, Орце Николов, Страхил Гигов и Добривое Видич. След организирана голяма демонстрация в Скопие през декември Орландич е арестуван и осъден на една година затвор. При тези обстоятелства през февруари 1940 г. на съвещание е избрано ново ръководство на Покраинския комитет в състав: секретар Методи Шаторов и членове Перо Ивановски, Орце Николов, Коце Стояновски и Добривое Видич. През юни 1940 г. е съставена национална програма на организацията. На 8 септември 1940 г. е проведена конференция на Водно край Скопие, на която е изработена политическа резолюция, гласувано е ново ръководство и са избрани делегати за конференцията на ЮКП в Дубрава край Загреб (19 – 23 октомври 1940 г.). Под ръководството на Методи Шаторов Покраинският комитет на Македония следва стриктно политиката на Коминтерна и поддържа близки връзки с Георги Димитров.

Дейност на Покраинския комитет след 1942 г. в условие на българската администрация

След разгрома на Кралство Югославия през април 1941 г. в хода на Втората световна война Покраинският комитет се отнася благосклонно към установяването на Българско управление във Вардарска Македония. Някои членове на Покраинския комитет като Панко Брашнаров и Страхил Гигов дори участват в дейността по формирането на Българските акционни комитети. През май 1941 г. Методи Шаторов отпътува за София, където договаря преминаването на Покраинския комитет на Македония към Българската работническа партия, отказва да приема нареждания от Югославската комунистическа партия и прогонва сърбите Блажо Орландич и Добривое Видич от ръководството на комитета. Заради тези си действия Покраинският комитет на Македония е подложена на силен натиск от страна на Йосип Броз Тито. След нападението на Германия срещу СССР през юни и променената геостратегическа ситуация, Изпълнителният комитет на Коминтерна взема решение, с което администрирането на Покраинския комитут в Македония се връща на ЮКП, а Методи Шатаров е изключен от партията през септември. Междувременно, през юли към ПК на Македония се създава военна комисия, която да организира комунистическа съпротива във Вардарска Македония, но условията за масовизирането ѝ липсват, макар че през август към нея е създаден Главен щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония.

При тази ситуация изпратеният пълномощник на ЦК на ЮКП Драган Павлович формира нов Областен комитет в края на септември 1941 г., в чийто състав включва Лазар Колишевски, Бане Андреев, Борка Талески, Мара Нацева и Благой Янков. След като Лазар Колишевски е арестуван на 6 ноември 1941 г., секретарското място е заето от Бане Андреев. Той възстановява връзките на комитета с БРП и като цяло води политика по защитаването на българските интереси. Като наблюдатели от страна на БРП към Комитета са придадени Боян Българанов и Петър Богданов, които подкрепят пробългарската линия на Бане Андреев. Ситуацията започва да се променя през юни 1942 г., когато през пролетта Андреев е арестуван от българската полиция. В резултат започва фракционистка борба между двата лагера. Вера Ацева и Борко Темелковски са отстранени като „фракционисти“, а Цветко Узуновски създава временен областен комитет, който с помощта на Кузман Йосифовски и Темелковски се опитва да вземе надмощие.

През август 1942 г. в помощ на този комитет е изпратен инструкторът Добривое Радосавлевич. През септември пълномощникът на ЦК на ЮКП Радосавлевич формира новия Областен комитет със секретар Кузман Йосифовски и членове Борко Темелковски, Мирче Ацев и Страшо Пинджур. В началото на 1943 г. във Вардарска Македония пристига Светозар Вукманович – Темпо, който ръководи разпускането на ПК на Македония и създаването на Македонската комунистическа партия. Така македонските комунисти попадат изцяло под контрола на Тито. Вестник „Политика експрес“ пише през 1978 г., че Светозар Вукманович тогава очиства партизанските и партийните редици от привържениците на Шаторов и всякакви други пробългарски елементи.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници „Сиела“ и „Хеликон“.