Участието на дружествата „Юнак“ в Балканските войни

С обявяването на Балканската война една част от членовете на Юнашките дружества участват като доброволци в Македоно-одринското опълчение. Типичен пример е Йосиф Буреш, който като доброволец командва взвод в Юнашкия доброволен легион на 12 Лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение.

По време на първата Балканска война се формира доброволчески Юнашки легион, събрал под бойното знаме неприети от наборните комисии младежи и взел участие в боевете по време на двете Балкански войни 1912 и 1913 г.

Идеята за създаване на доброволческа войнска част от Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак“ е заложена още от създаването на Юнашката организация през 1898 г. На своя втори конгрес през 1902 г. представителите на всички дружества приемат решение, при усложняване на събитията в Македония, да се предприемат мерки за въоръжена защита на нашето население там. Идеята на юнашките представители е била да се запази традицията на нашето военно доброволчество от времето на легиите на Раковски и Сръбско-българската война.

След обявяване на мобилизацията през есента на 1912 г. председателят на Съюза „Юнак“ Христо Атанасов свиква на 18 септември управителния съвет, който обсъжда и взема решение за изграждане на юнашки доброволчески легион съобразно решенията на Втория конгрес на организацията.

Дружествата само за една седмица  записват над 500 кандидати за участие в легиона – предимно младежи, които не могат да бъдат включени в наборните редовни комисии.

В Юнашкия легион влизат доброволци от Оряхово, Велико Търново, Варна, Пазарджик, Ихтиман, Горна Оряховица, Ямбол, Русе, Лом, Добрич, Севлиево, Луковит, Търговище, Разград, Ихтиман и Стара Загора.

Юнашкият легион е приет от Щаба на армията и получава статут на рота. 

Легионът е включен в 12 Лозенградска дружина -  ІІІ бригада на Македоно-одринското опълчение, командвано от генерал Никола Генев – опълченец от Шипка и млад командир, отличил се с героизма си в Сръбско-българската война.

Командири, които имат много важно значение за легиона са още майор Петър Дървингов и подп. Александър Протогеров, както и любимият на всички Трифон Кунев.

Юнашкият легион придобива името Първа юнашка рота в дружината.

След приключване на началната военна подготовка Юнашкият легион е свикан на 23 октомври на площад „Славейков“ в София, където е направена историческата снимка на легиона преди неговото отпътуването за фронта.

Пътят на юнаците до фронта на военните действия сам по себе си е изключително изпитание. Те изминават разстоянието София, Пасарел, Самоков, Долна баня, Костенец, гара Саранбей (гр. Септември) пеша в дъжд, примесен със сняг, кал и студ за едно денонощие и пристигат късно през нощта на гарата. В Хасково юнаците са снабдени с униформи и оръжие. На 30 септември полагат клетва и на другия ден поемат за Кърджали, където започва бойният им път.

Първата битка на юнаците е за град Кърджали на 2 ноември 1912 г., където изпълняват помощни функции.

Бойното им кръщение, в което показват своята смелост и качества, е на 5 ноември в битката за Мастанлъ - Момчилград.

След отблъскването на турските части колоната на Кърджалийския отряд се отправя към прохода на юг, където на 6 ноември се води тежко сражение при Махмудлар и Узун Химитлер.

При какви условия се сражават нашите доброволци можем да узнаем от разказа на Никола х. Колев:

„Юнаците пренощуваха на една поляна, дремейки около накладения огън, но през нощта заваля дъжд. На сутринта легионът продължи с общото настъпление. Като привечер, газейки до шия в мътните води, премина реката Сулатли дере и нощува до селото Коджа Имуллар. На 6 ноември при проливен дъжд продължава настъплението, като всички, измокрени до кости, вечерта спират при селото Махмудлар. Тук легионерите запалват огън да си изсушат мокрите дрехи, но веднага ги вдигат, а заповедта е да отидат към Узунхимитлерските колиби, където пристигат късно сред полунощ. Скрити зад драки и плетища, измокрените юнаци прекарват студената ноемврийска нощ, зъзнейки без да мигнат.“

Още същата нощ се издава заповед легионът да се придвижи към бойната линия, която от сутринта е подложена на убийствен артилерийски огън от противника.

Ключово значение за развитието на бойните действия има битката на 7 ноември, в която юнаците имат голям принос в завладяването на височината Балкан тореси. Тази стратегическа позиция позволява впоследствие да се превземе Гюмурджина на 9 ноември 1912 г.

След три дни легионът участва в обкръжаването и на Явер Паша, който се насочва към Одрин с цел да разбие обсадата на града.

Нашите войски разполагат с 6000  воини, между които и юнаците легионери, които успяват да пленят  цялата 10 000-на войска на Явер паша с огромно количество боеприпаси и оръжие.

През декември Юнашкият легион взема участие в битките при Малгара и Кешан, а през януари 1913 г. е в охраната на Мраморно море.

След това спешно е изпратен в помощ на 7-а Рилска дивизия в една от най-тежките битки на легиона - отбиване десанта на турските войски при Шаркьой. Тук легионът дава едни от най-свидните си жертви.

От 29 януари до 22 април 1913 г. юнаците участват в отбраната на брега от Лимни Бурну до Мерефте.

Закриване на Юнашките дружества в България и Вардарска Македония

Съюзът „Юнак“ предвижда през 1943 г. провеждане на Х Всебългарски юнашки събор в София, но усложняването на международната обстановка и вътрешното положение в страната не позволяват провеждането на проява, характерна за мирновременния живот.

След смъртта на цар Борис общата политическа нестабилност в България налага засилването на мерките, свързани с ограничаване проявите на социалния живот, включително и в областта на телесната култура и спорта.   

Постепенно се намаляват средствата и се въвеждат все по-строги ограничения за извършване на обществени спортни прояви, което води до постепенно блокиране на дейността на спортните организации в страната през 1944 г.

Особено силно това се чувства и в Македония, където държавно-административното управление среща редица трудности с опазването на обществения ред и нарастващите провокации от страна на югославските комунисти.

Всички тези обстоятелства постепенно довеждат до замиране на спортния живот в страната, а събитията на 9 септември 1944 г. окончателно прекратяват процесите на обществено развитие, свързани с приобщаването на Македония към България.

С идването на комунистическите власти започват поредните репресии спрямо българския обществен елит, организации и дейности както в Македония, така и в старите предели на Царството.

Тяхната систематичност, планомерност и жестокост в Югославия и в България води до трайно и цялостно изкореняване на българската културна памет и идентичност сред местното население в Македония и прекършва националното достойнство на няколко поколения.

Макар и с различни цели двата комунистически режима – в София и в Белград, прекъсват психологическо-историческата връзка и единната култура на нашия народ, както с миналото, така и в пределите оттатък западната ни граница.

Така постепенно Юнашкото дело в Македония, а и в самата България преминава не само в пълно историческо забвение, но и в политическо отрицание и забрана до края на ХХ век, а то е опора на нашия народен дух извън всякакви несправедливи политически граници.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.