.jpg)
Ако създадем условия, младите лекари ще остават тук
С доц. Евгений Медникаров, изпълнителен директор на Специализираната болница по ортопедия в Горна баня, разговаря Петър Галев
- Доц. Медникаров, какво във всекидневието ви мотивира да продължите работата си въпреки сериозните трудности в системата на здравеопазването?
- Нашето поколение така сме възпитани. Нас са ни учили да се грижим за болните, да даваме всичко възможно от себе си. А когато постигнем успех, когато пациентът оздравее или поне се подобри, чисто човешката благодарност означава много за мен и за моите колеги. Трябва да ви призная, че въпреки цялата несигурност в здравната система през последните 15 години, повечето лекари следват завета на своите учители за всеотдайност, човещина и професионализъм. Друг е въпросът дали новите поколения лекари, които се формират в доста обърканото ни общество, ще имат същите ценности.
- Споменахте старите професори, които бяха не само лекари, но лидери в обществото, интелектуалци и дълбокоуважавани личности. Днес това достолепие май се загубва...
- Аз съм преподавател вече дълги години, постоянно контактувам със студенти по медицина и специализанти по ортопедия. Имаше един период преди 7 – 8 години, когато бях много скептично настроен за професията ни, защото виждах едни хора, на които мястото им не е не само в медицината, но изобщо във висше учебно заведение. При това не толкова като потенциал, колкото като отношение към науката и към същността на медицинската професия. През последните две–три години има едно съживяване и много се надявам то да продължи. Идват млади хора, които искрено желаят да станат добри специалисти, имат отношение към болните, не гледат на тях само като номер на стая и легло. Ако създадем условия тези млади специалисти да останат в България, добрата традиция на големите имена в медицината ще бъде продължена.
- Угнетява ли ви фактът, че в публичното пространство излизат напред грешките, скандалите и проблемите, а всекидневните малки и големи победи в медицината минават някак рутинно?
- Това не е отсега. Не искам обаче да обвинявам нито медиите, нито когото и да било. Обществото стана много ранимо на тема медицина и здравеопазване. Някак се загуби доверието между лекар и пациент, появи се едно постоянно съмнение в хората в бели престилки. В нашата болница например лекуваме около 4 хиляди болни годишно, от които има по 2 – 3 оплаквания. Това трябва ли да доведе до зачеркване на труда на всички лекари, сестри, лаборанти и санитари? А човек е така устроен, че когато е доволен и проблемът му е решен, много рядко ще отиде специално публично да похвали лекуващия го екип. Но един пациент да направи оплакване за каквото и да било, това веднага става повод за множество публични изяви и приказки, които подвеждат под един знаменател всички лекари. Това със сигурност не е справедливо.
- Не можете да отречете, че през последната година имаше доста медийни инициативи, които показват добрите лекари, медиците, на които обществото вярва.
- Следя тези прояви и ги адмирирам. Никой няма полза от обществено противопоставяне на две неразривно свързани групи от хора, каквито са медиците и пациентите. Още повече, всеки лекар става и пациент на някакъв етап от живота си. Не знам защо университетската ортопедична болница, като една от 15-те университетски болници, не беше включена в колегиалната класация, но съм далече от мисълта да се обиждам. Просто беше странно. Но със сигурност е добре да се популяризират добрите практики в българската медицина. Иска ми се хората да познават имената на медици от ранга на проф. Иван Матев, който почина наскоро, след повече от 40 години, отдадени на професията и на хората.
- При комуникацията с вашите колеги от Западна Европа какви са техните вълнения?
- Скоро разговарях с колеги от Германия, които се притесняват, че финансовият ресурс в здравеопазването хронично не достига. Касите, които са много в Германия, започват да плащат все по-малко дейности, лимитират медикаменти и консумативи. А става въпрос за най-мощната държава в Евросъюза... Иначе в чисто медицински план постоянно обменяме опит, понякога колегите се учудват, че в някои области сме постигнали най-високо равнище, без да имаме техните материални ресурси.
- Какъв е личният ви начин за разтоварване след стресовото всекидневие в болницата?
- Спортувам, основно играя тенис, което ме поддържа във форма не само физически, но и психически. Постоянно разговарям и дори споря с приятелите си, които са в различни професионални сфери. След приятелски спор самият ти можеш да осмислиш по-добре различни гледни точки към даден проблем.
- Започнаха ли хората да обръщат повече внимание на собственото си здраве?
- Мисля, че да. И една от причините за това е чисто икономическа. Всеки осъзнава, че ако не е здрав и в кондиция, няма да може да е на ниво в професията си, да печели достатъчно за себе си и семейството. А по света самите здравни фондове и застрахователи изрично изискват профилактични прегледи и внимание към собственото здраве. Тези неща ще дойдат и тук. Аз приветствам например мерките за ограничаване на пушенето, защото няма спор за вредата от този навик.
