Артроскопската хирургия пести болки и време на пациента

Доц. Антони Георгиев е началник на Клиниката по артроскопска травматология на УМБАЛ „Софиямед". Водещ специалист в колянната хирургия и спортната травматология. През 1987 г. той въвежда в България оперативната артроскопия на колянната става. Специализирал е в Германия, Австрия, Холандия и др. Преди да постъпи в „Софиямед“, ръководи последователно травматологични клиники в "Пирогов" и ВМА.
Доверяват му се стотици пациенти, сред които е и премиерът Бойко Борисов.

Доц. Георгиев, наследствена ли е при Вас лекарската професия?

Родителите ми не са лекари, но винаги са ме насочвали към медицината. По онова време за най-престижно се смяташе да бъдеш лекар, инженер, учител или архитект. Не че сега не е, но вече има доста други примамливи професии… Аз учех в Ломската гимназия, която тогава беше на високо ниво и се знаеше, че който завърши с висок успех, влиза в университет. Разбира се, аз също имах афинитет към медицината, това не е професия, към която можеш да тръгнеш без истинско желание.

Ортопедията с какво Ви привлече?

Моята нагласа изобщо не беше към хирургическа специалност, влечеше ме кардиологията. Но когато завърших, ме разпределиха в Лом. Вариантите бяха да стана цехов лекар в завод или да отида в ортопедията на районната болница. Избрах второто и постепенно ортопедията искрено ме привлече. Парадоксът е, че преди това два пъти съм се „отричал“ от тази специалност. В пети курс на изпита по хирургия в комисията беше известният специалист проф. Шойлев. Явно беше доволен от отговорите ми, защото ме попита дали искам да стана ортопед, на което аз отговорих отрицателно. Тогава той каза, че това ми е единственият грешен отговор по време на изпита. Явно професорът позна, защото доста скоро вече работех под негово ръководство. Беше строг и понякога рязък, но истински учител!

Преди няколко десетилетия ортопедията изглеждаше доста груба специалност – с триони, чукове, бормашини, още не се сменяха стави…

Грубите инструменти още ги има, но отдавна са развити и артроскопските методи, които прилагаме при съответните показания. А първите операции за смяна на стави у нас започнаха в средата на 70-те години, тогава от моето поколение бяхме студенти. Проф. Герчев конструира става и започна да я произвежда, с което сложи началото на ендопротезирането.

При най-честите операции на менискус човекът може да стане и да ходи още в деня на операцията

Колко време трябваше, за да стане Вашето име синоним на най-високото качество, особено в хирургията на коляното?

Много години са това! Започнах практиката си през 1982 г. в Лом. Вече бях женен за лекарка от моя курс, която завърши с пълно отличие. Тя спечели аспирантура в София и това ме провокира аз също да търся място в столицата. Имаше обявена аспирантура за артроскопия на колянната става при проф. Шойлев в „Дианабад“, като клиниката му тогава се водеше към Научния институт по ортопедия и травматология в Горна баня. Понятието „артроскопия“ тогава звучеше доста екзотично. В Лом шеф на отделението ми беше д-р Туртуриков, чийто брат беше професор и ръководеше ортопедичната клиника във ВМА. Затова отидохме да се посъветвам с него дали е добре да кандидатствам. Той ме увери, че артроскопията е изключително перспективна област в ортопедията! Послушах го, кандидатствах и спечелих конкурса. Първоначално методът беше само на ниво диагностика, но проф. Шойлев много залагаше на развитието му и за операции. Тогава нямаше камери и гледахме всичко на окуляр, беше доста неудобно, общо взето, работехме с една ръка, без асистентът да вижда това, което наблюдава операторът…

Фактически Вие направихте първата артроскопска операция в България.

Да, през февруари 1987 г. Естествено, беше менискус. Тогава само това можеше да се прави – изваждане на свободно тяло от ставата и да се изреже част от менискуса. Но за онези години беше направо революционно в сравнение с отворената операция. Преди да оперирам пациента, дълго време изрязвах с инструментите  „менискуси“ от портокалова кора върху един стиропор. Трябваше да свикна пространствено с изгледа от артроскопа и да мога с една ръка да манипулирам върху тъканите. По това време проф. Шойлев вече ми беше уговорил специализация в Германия при проф. Песлер, който беше доста напреднал в този тип хирургия. Там видях, общо взето, как се прилага методът в неговата пълнота.

Тогава ли се насочихте към колянната става?

По принцип клиниката в „Дианабад“ беше с акцент върху коляното. То най-често се травмира и уврежда не само при спортистите. Все пак е най-голямата става. Причината все още тазобедрената става да води по брой на извършените протезирания е свързана с това, че там болката е доста по-силно изявена, както и ограниченията в придвижването. Но за хората в активна възраст най-често ортопедичните проблеми са в коляното.

Много хора смятат, че с носенето на магнитни наколенки ще се оправят…

Използването на магнитно поле е отдавна известно във физикалната медицина, то има известно влияние. Но да се очаква едва ли не излекуване и възстановяване на органични увреди в ставата не е сериозно. Освен това в областта на коляното отзад минават повърхностно разположени вени, които се притискат от наколенките и това създава други проблеми.

С днешна дата всичко ли в коляното може да се оперира артроскопски?

Почти всичко! При менискуса се прави от отстраняване, пластика, шевове до имплантация и трансплантация. По отношение на връзките на коляното може да се прави всичко – шевове, реконструкция, нови връзки. При хрущяла се правят различни видове хондропластики. А когато има увреда на самите кости, които участват в изглаждането на ставата, можем да фиксираме счупени и разместени фрагменти. Единствено при големи масивни травми на ставата с разкъсване и счупвания трябва да работим отворено.

Каква е ползата за пациента от тази миниинвазивна хирургия?

При най-честите операции на менискус човекът може да стане и да ходи още в деня на операцията. Практически не нанасяме хирургична травма – няма го големия разрез, няма го шиенето… Преди хората след колянна операция прохождаха за 20–30 дни. Представете си какво откъсване от всекидневието е това.

Вие направихте и една от първите операции у нас за присаждане на изкуствен менискус. Това ли е новата насока във Вашата област?

Това е една от новостите. За разлика от тазобедрената става например, колянната е такава, при която не контактуват две съответстващи повърхности. Затова коляното е доста нестабилно анатомически. Менискусът се явява структурата, която запълва пространството между несъответстващите си повърхности от двете страни на ставата. Той е стабилизатор и амортисьор, преразпределител на натоварванията. Ако естественият менискус се увреди така, че не може да се възстанови хирургично, трябва да се отстрани, за да не блокира ставата. Тогава обаче започва силно износване на хрущялните повърхности и развитие на артроза. С присаждането на изкуствен менискус в тези случаи ставата се стабилизира и се избягва последващо по-тежко увреждане. Всъщност ние присаждаме една високотехнологична матрица от специална материя, която става основа за разрастване на собствена тъкан в продължение на няколко години. Тя не е хрущялна, съединителна е, но изпълнява доста успешно ролята на менискуса.

Нали присаждате и естествени хрущялни клетки?

Засега няма сериозни успехи в това отношение. До момента не е постигнато създаване на естествена, пълноценна хрущялна тъкан – нито по оперативен, нито по консервативен път чрез прием на каквито и да е таблетки, сиропи и препарати!

Съвременните операции, които правите, са много скъпи като апаратура, консумативи и импланти, какъв е пътят повече хора да имат достъп до иновативно лечение?

Отдавна е известно, че клиничните пътеки, не само в ортопедията, но и в редица други специалности, не покриват реалните разходи. Налага се пациентите сами да купуват или доплащат различни консумативи. Един от вариантите е да имаме втори стълб на здравно осигуряване, който да поема тези разходи. Ние и в момента имаме пациенти с допълнителни застраховки, които им покриват реалните суми за дадена операция.

Вие често участвате в научни форуми навън, с какво самочувствие отивате на световните конгреси по ортопедия?

Контактувам с колегите си като равен с равни. Сравнявам моите резултати с техните и си давам сметка, че в моята клиника правя не по-малко по брой и сложност операции от това, което те представят. На последния ни конгрес един от водещите коленни хирурзи от САЩ обяви, че прави 140 операции на връзки годишно. Ами ние тук сме направили над 200 за половин година, защо да нямаме тяхното самочувствие? В нашата работа е много важна и цялостната организация на лечебния процес. В клиниката, която ръководя, правим всичко така, както е и в най-развитите държави.