България и Сърбия правят млечен екомаршрут

Мирослава КИРИЛОВА

Един от най-популярните символи на България – киселото мляко, събра миналата седмица в Трън наши и сръбски фермери на фестивал, посветен на любимия на милиони хранителен продукт. Двете страни вече организират и разработват създаването на млечен екомаршрут. Той ще тръгва от единствения музей на киселото мляко у нас в село Студен извор, Трънско, ще минава през български и сръбски ферми и ще стига до Ниш.

Селото е родното място на откривателя на бактерията „Лактобацилус булгарикус”, която предизвиква квасенето на млякото - д-р Стамен Григоров. Неговата внучка Юлия Григорова е председател на фондация на неговото име и като един от инициаторите на идеята за екомаршрут разказа пред в. „Животът днес”, че туристите ще могат да дегустират различните млечни продукти и да си купуват такива директно от производителя.

Според думите й в този край на България, както и от другата страна на границата, има чудесни условия за екотуризъм – освен природните богатства и хората са много гостоприемни и има какво да покажат като майсторлък при производството и обработването на мляко, а маршрутът ще обедини и редица културни обекти.

„Наскоро проведохме обучение за производство на качествено мляко и млечни продукти. Запознахме малките и средните фермери с изискванията на Европейския съюз както за производство, така и за доставки и директни продажби. Пред тях бяха описани възможностите за финансиране на дребния бизнес през периода 2014-2020 г.” – обясни Юлия Григорова.

За курса са пристигнали десетки фермери не само от Трънския регион, но и от Кюстендилско, Видинско, Софийско. Фондация „Д-р Стамен Григоров” осъществява до голяма степен просветителска дейност, защото се оказва, че собствениците на малки стада, например 20-50 овце, са притиснати от преработвателите и продават млякото, добито от техните животни, на ниска изкупна цена.

„Понякога си принуден да продаваш на безценица. Овчето мляко върви около 90 ст. – левче за литър, кравето - между 50 и 60 стотинки. Случвало се е да се доверим на мандраджии, които обещават много по-висока цена, но минават два, три месеца и се оказва, че няма да ти платят млякото и са те излъгали безцеремонно” – оплаква се местният млекопроизводител Нацко Найденов.

„Обучаваме фермерите  как могат да се обединят в клъстери – нещо, което им е доста далечно, за да повишат качеството на работа и да улеснят веригата производство – преработка – доставка – продажба. Така по-бързо ще се справят с проблемите и ще увеличат печалбата си”, убедена е Юлия Григорова.

Научно-практическа конференция за чистота на млякото и млечните продукти е имало и на празника на киселото мляко в Трън в края на юни, в която са взели участие не само български фермери и фирми, но и 23 сръбски млекопроизводители. Най-добрите домашно квасени млека с билки, с мед и други екологични добавки, както и най-вкусните млечни произведения – кашкавал, сирене и др., са били отличени със специален приз.

Микробиолози са оценявали качеството на продуктите. Инициативата се реализира по програма за трансгранично сътрудничество „България – Сърбия”. Българските фермери са получили покана от сръбските си колеги за участие в празника на сиренето в края на септември и началото на октомври в Ниш. 

„Покрай станалия вече традиционен празник на киселото мляко се засили интересът и към музея на вкусния млечен продукт” – коментира уредничката на културния обект Даниела. Сред експонатите в музея е рукатка - гърне от глина с дръжка за приготвяне на кисело мляко, където бялото изкушение издържа до няколко месеца. Нарича се така, защото е предназначено да се пренася на ръка. В експозицията могат да се видят още носии от Трънския край, софра и други предмети от бита. 

Все повече туристи идват да се запознаят с откритието на д-р Стамен Григоров в родната му къща и остават очаровани от прекрасната природа. От едната страна на селото се извисява снагата на Руй планина, от другата е равното дъно на Трънската котловина. 

Според местните хора това е и в основата на дълголетието – хубава природа, чист въздух, спокойствие и... разбира се, редовно похапване на кисело мляко. Тайната на приготвянето на неустоимия млечен продукт според думите на местната майсторка на киселото мляко Ирина Костадинова е домашното прясно мляко да бъде добре сварено. То трябва да се надигне, за да достигне необходимата гъстота след заквасването му.

Ирина сподели, че тук от поколение на поколение се предава технологията за домашно квасено мляко. Тя се е научила от бабата на съпруга си. Слага половин супена лъжица закваска в добре изсушен и чист буркан, след което го допълва с топло прясно мляко. „Температурата се мери по следния начин. Потапяш малкия си пръст в млякото и броиш до 8. На 8 млякото трябва вече да ти пари, тогава е готово за подкваса”, обяснява домакинята.

След като е напълнила буркана с прясно мляко, тя го затваря плътно с капачка и увива в одеяло, за да е на топло. Много вкусен става уникалният местен продукт и в глинени съдове. За да е сладко млякото и да няма остра кисела жилка, тя го прибира след около 2-3 часа, „веднага щом стегне”, допълва Ирина.

Ето какво още сподели тя: „Българското кисело мляко може да издържи няколко месеца, стига да е на студено и да се намира в добре затворен чист съд. Едно време са правели киселото мляко в големи глинени делви и са ги държали в мазетата. Там и зиме, и лете температурата е постоянно ниска – 12-14 градуса. Моята леля ми е разказвала, че майка й просто доливала топлото прясно мляко в наполовина пълната делва и бялата течност се заквасвала. А когато през зимата нямало овче мляко, а се доливало само краве, щом гребнеш от киселото – то стояло на ивици”.

Експертите са категорични, че цветът, вкусовите и хранителните качества на млякото зависят до голяма степен от това с какво се е хранело животното. Има значение още дали има поколение, каква порода е овцата, козата, биволът, кравата, начинът на доене, отглеждане и т.н.

Д-р Стамен Григоров е роден в село Студен извор, Трънско, през 1878 година. Следва естествени науки в Монпелие, а после прави докторантура по медицина в Женева. Работи в Женевския университет като асистент на проф. Леон Масол, професор по бактериология. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.

През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално той описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“ в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“.

Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Revue Medicale de la Suisse Romande“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия институт по микробиология в Париж. Ръководството на института възлага на бъдещия лауреат на Нобелова награда за медицина и физиология Иля Мечников да потвърди докладваните данни. Иля Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето.

На д-р Стамен Григоров са предложени редица престижни постове - професор в Женевския университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Пауло и други. Той отказва и се връща в своето отечество. Започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън - днес тя носи неговото име.

Сподели във Facebook