.jpg)
България първа в света разкрива Катедра по гастроентерология
УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ почете създателите на две от основните си школи
С днешна дата малко хора си дават сметка какъв огромен скок направи медицината през последните десетилетия. Само преди 50–60 години болниците имаха по няколко отделения – вътрешно, хирургическо, АГ, педиатрично и инфекциозно. А в ХХI в. тези клинични направления се разклониха до неузнаваемост с цел лекарите да се специализират в максимална степен и, подпомогнати от технологиите, да лекуват най-ефективно своите пациенти.
Но сегашните възможности за диагностика и лечение стъпват на сериозни традиции, които са били в синхрон с европейското развитие на медицината. България е имала и има лекари, с които може да се гордее. Те създават школи, в които са обучени стотици специалисти, работещи и до днес във водещите клиники. От създаването си през 20-те години на ХХ в. ИСУЛ е сред болниците, в които не само се лекуват пациенти, но се възприемат и въвеждат иновациите в различните области на медицината. И като всяка институция с традиции, там не са забравили своите учители. На юбилейно тържество в началото на декември бяха отбелязани 110 г. от рождението на проф. Коста Стоянов, 105 г. от рождението на акад. Ташо Ташев и 90 г. от рождението на акад. Христо Браилски.
Забележителен е фактът, че за първи път в света специалността „гастроентерология“ се обособява в отделна научна катедра именно в ИСУЛ преди 60 години. Това позволява изучаването на заболяванията на хранопровода, стомаха, червата, черния дроб и панкреаса да се издигне на съвсем различно равнище. Неслучайно и до днес Клиниката по гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ е марка за качество в медицината. А когато между гастроентеролози и хирурзи има добра колаборация, както е в ИСУЛ, от това печелят пациентите.
Ето какво казаха пред в. „Животът днес“ проф. Борислав Владимиров, началник на Клиниката по гастроентерология, Клиничен център по гастроентерология, Медицински университет – София, и акад. Дамян Дамянов, началник на Клиниката по хирургия, Клиничен център по гастроентерология, Медицински университет – София:
Проф. Борислав Владимиров:
Акад. Ташо Ташев е основател на Клиниката по гастроентерология през 1951 г., а през 1954 г. той създава и катедрата. Така България се превръща в първата държава в света, която има като структура катедра по гастроентерология. Той е бил на специализация във Франция, където създава много контакти със свои колеги от цяла Европа. След като се връща в България, акад. Ташев кани представители на немската и френската школа и създават Дружеството по гастроентерология. Това изиграва изключително важна роля за развитието на специалността.
Но това е един ерудит, който е говорел френски, немски, английски, италиански и руски език. Рамо до рамо с него са работели най-изтъкнати специалисти от Европа. Ние, днешните последователи на тази школа, се стремим да предлагаме на пациентите си най-модерните методи за диагностика и лечение, които се прилагат и по света. Така продължаваме една дълголетна традиция, заложена от нашите учители. Акад. Ташев е основател и на науката за храненето в България, една специалност, която днес заема все по-важно място в медицината.
Акад. Дамян Дамянов:
Ген.-майор проф. Коста Стоянов е новатор за времето си. Той създава изключително много кадри. Под негово ръководство са се хабилитирали над 20 специалисти по хирургия. През 50-те години хирургията започва да се дели на своите подспециалности. Той дава тласък за развитието на сърдечната и на съдовата хирургия, развива хирургията на хранопровода, създава звено по гръдна хирургия, а отделно детайлизира развитието на коремната хирургия чрез звена за чревна, стомашна, чернодробна и панкреатична хирургия.
Под неговата егида се обособява и военнополевата хирургия в България. Във връзка с тази диференциация започва развитието на специалисти във всички тези посоки, чиито професионални наследници сме ние, днешните хирурзи. Опитваме се да следваме най-добрите тенденции както в лечението на пациентите, така и в обучението на младите лекари и хабилитацията на научните кадри. Българската хирургическа школа може да се гордее с това, което е постигнала през годините.
