Българинът консумира почти двойно повече органични храни
Мира ВАЛЕНТИНОВА
Само за миналата година пазарът на биологични продукти в България се е увеличил с 40%. Добрата новина съобщи Асоциацията на биотърговците (АБТ), откъдето прогнозират още 25% ръст през 2013 г. „Малко по малко се увеличава броят на българите, които избират да сложат на трапезата си биологични органични храни. Това са автентични продукти, приготвени по традиционен начин, без консерванти, оцветители и стабилизатори. Земеделските култури пък са без пестициди и имат безспорни вкусови качества. С две думи: биохраните са отгледани с любов и грижа, което се отразява и на човека”, каза Георги Георгиев, административен директор на АБТ.
Според думите му българският дял в световния пазар на биопродукти е нищожен. Редица западноевропейски страни от десетилетия познават органичните храни. „У нас тази ниша се разви изключително бързо, като стартира от нулата преди седем години”, обясни ръководителят на организацията. „Биохрани търсят предимно младите хора, които четат много в интернет и са информирани за качествата и предимствата на тези продукти” – сподели Адриана Петринска, продавач в специализиран столичен магазин за здравословни, диетични и биологични храни. Докато разговаряхме с нея, думите й бяха потвърдени от млади хора – между 25 и 40 г., които пазаруваха всевъзможни неща – от млечни продукти до биоядки, плодове и зеленчуци.
„Аз съм майка и държа да сложа на масата на децата си истинска и вкусна храна. От почти две години купувам предимно биопродукти. Въпреки че са по-скъпи, несъмнено са по-здравословни и вкусни”, категорична е 27-годишната Райна Апостолова. Според наблюденията на Адриана Петринска все повече деца получават алергии от различни храни именно заради това, че са некачествени, наблъскани с оцветители, консерванти и пестициди. Тя със съжаление отбеляза, че по-възрастните хора обаче рядко посягат към биохраните, защото не ги познават. Друг фактор е високата цена спрямо обикновените продукти.
Фермерски пазари
Няколко асоциации, насочени към земеделието, и Столична община вече имат идея да се открият фермерски пазари в по-големите градове, където биопроизводителите веднъж седмично да могат да продават продукцията си директно на потребителите. Това ще намали значително цената на екологичните храни и те ще са по-достъпни за хората. Едно от най-обсъжданите места за събиране на фермерите в столицата е паркът „Заимов”, но засега идеята е все още в начален стадий.
„Работим активно с Министерството на земеделието и храните и върху проекта биологичните продукти да влязат в училищните столове и в кухните на детските градини”, каза Георги Георгиев от АБТ. В чужбина не липсват и добрите примери как точно това да се случи. Наскоро по време на семинар д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена”, разказа, че във френски департамент с население над 500 000 души във всичките 50 училища се готви само с биологични храни. „Местни фермери имат договор с училищните столове и им докарват органични продукти, като така не само децата се хранят по-добре, но и се стимулира биопроизводството във Франция”, убеден е Стоилко Апостолов.
В България биологичното земеделие от 2006 г. насам процъфтява. Доказателство за това са увеличените площи на бионасажденията, както и ръстът на биоживотновъдството. Според данни на Министерството на земеделието и храните най-предпочитани са зърнено-житните, техническите култури и трайните насаждения. Площите с биоовес например само за миналата година са се увеличили три пъти спрямо предходната. Наблюдава се засилен интерес към орехоплодните култури (орехи, бадеми), биологичните плодове и зеленчуци, както и лозята. 2500 повече овце за биоживотновъдство са отглеждани през миналата година. Доказателство, че автентичният български мед без консерванти и оцветители се цени както от родните консуматори, така и от потребители в чужбина, е фактът, че през 2012 г. българските пчелари развъждат над 85 000 пчелни семейства. За 2011 г. цифрата е 59 000.
„Потребителското търсене определено ще се повиши, ако по-често и в ресторантите се предлагат ястия с органични продукти. Не е задължително заведението да е специализирано (например за здравословни храни или за вегетарианци). Може просто в менюто да се напише „Свежа салата с биомарули и домати”, коментира Георги Георгиев от АБТ. Според думите му българинът няма защо да се притеснява дали органичните продукти у нас са наистина био. „Това е секторът с изключително строг контрол не само от държавата, но и от частните сертифициращи органи. Качеството им се проверява непрекъснато”, допълни той.
Въпреки напредъка обаче за момента в България по-голямата част от биопродуктите са вносни. Но търсенето определено ще даде тласък на българското биопроизводство. Повече продажби на органични храни се констатират и в големите търговски вериги, като за миналата година оборотът при тях е нараснал с 50%. Само в специализираните магазини продажбите на органични храни са се увеличили с 20%, а при тези по интернет растежът е два пъти.