.jpg)
Цената на дълголетието
С проф. Златимир Коларов - ревматолог, писател и сценарист, за новия му документален филм разговаря Петър Галев
- Проф. Коларов, с какви мотиви направихте филм за остеоартрозата?
- Става въпрос за научнопопулярен филм, който представя най-често срещаното ревматично заболяване, популярно сред обществеността като шипове. Това състояние е на границата между болестта и естественото развитие на процесите в организма. Ние сме генетично програмирани след определена възраст хрущялът да промени своите качества и по краищата на костите да се разраснат костни ръбове - шипове. Това се случва с всеки човек. Целта на филма е да променим мисленето на хората, които страдат от въпросните шипове. Те често се изживяват като жертви. А всъщност са победители, защото са достигнали достойна възраст, така да се каже, доживели са своите шипове. Просто си плащат цената за дълголетието! Защото обратното означава да си отидеш от този свят с атлетично тяло и без изменения, но на нелепо ранна възраст.
- Развивате една философска, а не толкова медицинска теза...
- Нещата във филма са преплетени, идеята е, че остеоартрозата е допустима цена за това да видим децата си пораснали и реализирани, както и децата на нашите деца. Когато съдбата ни дари с дълголетие, то има и своите странични ефекти...
- Вие сте в особена позиция – от една страна, човек на изкуството, а от друга – професор по медицина. Как тази двойственост повлия на работата ви по филма?
- Действително аз живея в два паралелни свята, нещо като творческо раздвоение на личността. Но това повече ми помага и в двете ми дейности – медицината и изкуството. Личната ми настройка е такава, че ако се затворя само в болките на хората, трудно ще издържа. А изкуството ми помага да получа друга гледна точка към реалността.
- Не се ли изкушихте да включите във филма дълбоката медицина, която обаче трудно ще се разбере от широката публика?
- Мой съсценарист е режисьорката Валентина Фиданова-Коларова, която е и моя съпруга. Работим отдавна в тандем, като от мен беше медицинската част. Проследявам от древността до наши дни с какви вещества човекът се опитва да преодолява болката – от съдържащите салицилати върби до най-съвременните препарати. Разбира се, обясняваме популярно и самата остеоартроза. А Валентина надгради с една художествена част, за да избягаме от чистата биология. Всичко се получи много органично. Има 3D анимация за заболяването, но и картини от художници класици, които дават дълбочина на чисто човешката интерпретация за случващото сe с годините с всеки от нас.
- Можем ли да приемем остеоартрозата като белите коси и бръчките по лицето, които идват с годините?
- Точно така е! Човек трябва да приеме нормално тези неща и да не се възприема като жертва. Психиката има силно влияние върху състоянието ни. Качеството на живота най-много страда от емоционалната компонента – автонегативното усещане. То усилва и физическата болка. Затова най-трудната победа е победата над себе си.
- Каква е съвременната концепция за преодоляването на проблемите, свързани с остеоартрозата?
- Всяко лечение е споделено решение между болния и лекаря. Специалистът трябва да обясни подробно състоянието и алтернативите, но пациентът взема решението за себе си. Затова аз винаги търся най-добрия вариант, но който да бъде приет от болния. Понякога приетият от пациента вариант не е най-добрият от медицинска гледна точка, но всяка личност трябва да има избор. Този план го има и във филма, той помага за информирания избор. Стремили сме се да направим произведение в стила на Discovery. Искам да отбележа въздействието на музиката на Мариана Вълканова и да благодаря на „Астра Зенека” за помощта. Ще водим разговори с БНТ, за да стигне филмът до най-широка аудитория.
