.jpg)
Чудото, наречено прополис
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
От всичките близо осем милиона вида животни, обитаващи нашата планета, едни от най-удивителните безспорно са пчелите. От една страна поради широката палитра от изключително ценни продукти, които те произвеждат, а от друга – предвид необичайната и уникална организация на живот в пчелния кошер, която продължава да удивлява учените.
Смята се, че пчелите са обитавали Земята десетки хиляди години преди човека, който още с появата си високо е оценил достойнствата на пчелните продукти – като ценна храна, даряваща сила и бодрост, и като лекарство срещу множество болести и недъзи. Всички невероятни продукти на пчелите – медът, пчелният восък, цветният прашец и прополисът (пчелният клей), от хилядолетия дълбоко са навлезли в бита на човека. Макар и познат още от древността като лек с многостранно приложение, прополисът и до наши дни продължава да е загадка за учените. Редица исторически находки сочат, че още преди шест хилядолетия той е бил използван от египетските жреци като лекарство, както и като важна съставка за приготвянето на различни смеси за балсамиране. С подобна цел прополисът е бил използван и от инките. Удивителните му свойства са били добре познати и на древните гърци. В своя труд „История на животните”
великият древногръцки философ Аристотел описал способността му да изцерява и най-тежки рани.
В дословен превод от гръцки наименованието прополис (προ πολις) означава „пред града” или „предградие”. Това название има дълбок смисъл и е в унисон с функциите на прополиса в пчелния кошер. А те са няколко и са тясно свързани с неговите силни антисептични свойства. Пчелното семейство използва прополиса за изграждане на тесен проход на входа на кошера, нещо като стерилизационна камера, през която преминават пчелите, преди да влязат от външната замърсена среда във стерилната вътрешност. Пчелният клей се използва от пчелите и като материал за запълване на процепите в кошера, които нарушават неговата херметичност и чистота, за стерилизация на восъчните пити преди снасянето на яйцата от пчелата-майка, за мумифициране на попаднали животни (мишки, плъхове, едри насекоми и др.), които пчелите не са в състояние да изнесат, и т.н. „Технологията” за приготвянето на този пчелен еликсир е наистина уникална. „Суровините” за неговото производство са смолисти вещества от дървета като топола, елша, бреза и др., пчелен прашец, восъчни вещества и др., които пчелите-събирачки пренасят до входа на кошера. Там суровините се поемат от други, специализирани в това производство пчели-работнички, които ги преработват до крайния продукт, добавяйки по непознато „ноу хау” допълнителни вещества, ензими и пр.
Цветът на крайния продукт варира от жълт до кафяв, почти черен, в зависимост от състава на веществата, използвани за неговото получаване.
Количеството прополис, което годишно произвежда едно пчелно семейство, варира от 100 до 300 г. Най-ценен е още мекият и пластичен продукт, който притежава специфичен „меден” аромат и твърде горчив вкус. По отношение на броя на компонентите, участващи в неговия състав, съществува известен разнобой, което е понятно, тъй като се касае за продукти, получени в различни географски условия и от различни източници. Най-често се посочват стойности от 300 до 400 химични вещества, принадлежащи към 16 класа органични съединения. Около 50% съставляват т.нар. смолисти вещества, 30% са восъкообразните, 10% – етеричните масла, 5% цветният прашец и 5% – разнообразни неорганични и органични субстанции.
Прополисът притежава изключително силни антисептични и антифунгицидни (противогъбични) свойства, които се обуславят главно от съдържащите се в него множество флавоноиди (пиноцембрин, гелангин, пинобанксин, крисин, кверцетин и др.) и етерични масла. Известно е, че с времето бактериите се приспособяват към антибиотиците, дори в определени случаи могат да ги включат в метаболизма си и да ги използват като хранителни вещества. При пчелния клей това е напълно невъзможно, тъй като в него се съдържат огромен брой вещества с антисептично действие, които различните растения са синтезирали за собствената си защита.
Придобиване на резистентност към всички тях не е по силите на никой патоген.
Както е известно, антибиотиците унищожават както вредните, така и полезните микроорганизми в човешкото тяло. А унищожаването на дружествената микрофлора (дисбактериозата) има сериозни последствия, тъй като тя изпълнява важни функции в метаболизирането на редица неусвоени от храносмилателната система вещества и продуцира голям брой ценни за човешкия организъм витамини. При антибиотичното действие на прополиса дисбактериоза не се наблюдава. Установено е, че при едновременното приложение на прополис с антибиотици като стрептомицин и тетрациклини е налице усилване на тяхното действие. Съдържащите се в пчелния клей органични киселини – бензоена, кафеена, канелена, притежават силно бактерицидно и анестезиращо (обезболяващо) действие.
По категоричен начин е доказано, че прополисът действа губително на повече от сто вида бактерии. Неговото анестезиращо действие няколко пъти превъзхожда това на новокаина.
В прополиса са открити и редица вещества, проявяващи антиоксидантни и антиканцерогенни свойства.
Неотдавна учени от Чикагския университет откриха в него наличието на веществото фенилетилов естер на кафеената киселина, което проявява силно антиканцерогенно действие, особено по отношение развитието на рак на простатата. Открити са и други фенолни вещества, способни да преустановят развитието на туморните клетки – хризан, кафеена киселина, кверцетин и т.н. Тритерпеновата урсолова киселина също има способността да противодейства на развитието на туморни образувания, но наред с това тя понижава нивото на кръвната захар, холестерола и вредните мастни киселини.
В прополиса се съдържат и множество аминокиселини, в т.ч. и редица незаменими, почти всички минерални вещества, необходими на човешкия организъм, както и голям брой важни витамини – А, В1, В2, В6, В7, С, Е и Р. Многогодишни изследвания по безспорен начин доказват, че прополисът има способността да увеличава защитната мощ (имунитета) на организма срещу вирусни инфекции (грип, херпес, хепатит, енцефалит и т.н.). Има сведения и за неговите антитоксични свойства.
Съобщава се и за благотворното му действие след прекаран инсулт или инфаркт. Доказана е и неговата способност да укрепва капилярите и да преустановява кръвотеченията (от носа, венците, охлузванията и порезните рани), както и ефективността му за бързото разсейване на синините.
Прополисът се използва главно под формата на воден извлек и спиртен разтвор (клеева тинктура).
Водният извлек се получава като раздробен на ситно 10 г прополис се залее в термос с около 100 мл гореща вода. След около 12 часа сместа се прецежда и е готова за приложение. Съхранява се в хладилник. Следва да се има предвид, че не всички целебни вещества на прополиса преминават във водния извлек. Целебните си свойства запазва около една седмица. Значително по-богат на биологично активни вещества е спиртният извлек. Последният се получава като 30 г ситно натрошен прополис се залее в тъмно шише със 100 мл винен спирт (не синтетичен!). След около две седмици, през които сместа периодично се разклаща, готовият извлек се филтрира през няколко слоя марля. Срокът на годност на получения спиртен екстракт е не по-малък от три години.
Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. "Животът днес", са събрани в книгата "Мантри за здраве и дълголетие", която се разпространява от книжарниците „Хеликон”.
gpopov_bg@yahoo.com
