.jpg)
Д-р Йордан Бирданов: Хирургията напредна много, но профилактиката изостава
Д-р Йордан Бирданов е от по-младото поколение утвърдени хирурзи. Средно образование е завършил в Националната класическа гимназия, а висше - в Медицинския университет в София през 2000 г. Веднага започва работа в Центъра за спешна помощ София – област. След това специализира хирургия. Като хирург е работил в УМБАЛ „Св. Анна“ – София, IV МБАЛ в столицата, а от 2006 г. – в МБАЛ „Доверие“, където в момента е началник на Хирургичното отделение. Взел е множество допълнителни специализации и курсове в България и чужбина в областта на лапароскопската хирургия, операциите на черния дроб и жлъчката, панкреаса, дебелото черво. За работа с хирургичния робот „Да Винчи“ е обучаван в гр. Гент, Белгия. Има множество научни публикации. Женен е, има дъщеря.
- Д-р Бирданов, с какво се промени хирургията през последните десет години?
- В нашата специалност навлязоха, утвърдиха се и се усъвършенстваха редица нововъведения в областта на технологиите, апаратурата и техниката, с която работим. Те ни позволяват да оперираме щадящо за пациента, по-сигурно и качествено. Всички вече знаят за така наречените безкръвни методи за извършване на операциите, които първоначално бяха някаква екзотика, а днес са масово прилагани. Кръвозагубата е сведена до минимум чрез уреди, които – образно казано – предизвикват „заваряване“ на тъканите и след това ги разрязват, без да има кървене. Това се прилага не само при лапароскопските операции, но и в класическите отворени интервенции. Конкретно в нашата клиника прилагаме и роботизираната хирургия, но не си представяйте, че машината работи сама, тя се ръководи от лекаря, но прецизността е изключително висока. Когато говорим за напредък, със сигурност трябва да посоча сериозното развитие на анестезиологията и реанимацията, които са тясно свързани с хирургията, с крайния резултат от една операция. Разбира се, и огромния скок в образната диагностика, благодарение на която има възможност за много ранно откриване на редица заболявания, стига пациентът навреме да се обърне към лекар, естествено.
- Трудно ли е да убедите пациентите, че не всеки е подходящ за миниинвазивна операция?
- Това понякога наистина е проблем. Има едно залитане не само сред болните, но и при някои колеги на всяка цена да се направи лапароскопска операция. Но в медицината винаги трябва да присъства трезвата преценка кое е най-подходящо за болния. За всеки тип лечение, манипулация, операция си има показания и те трябва да се спазват.
- Споделяте ли опасенията, че наблюдаваме „епидемия от рак“?
- Не бих използвал термина „епидемия“. Но проблем има и той е в късното откриване на тези заболявания. Тук има един парадокс. Медицината напредна много и осигурява все по-голяма възможност за ранно откриване на злокачествените заболявания, но се оказва, че не се възползваме от това. В моята практика най-често се срещам с рака на дебелото черво. Наистина пациентите се увеличават, защото първоначалната диагностика, която обикновено се извършва от гастроентеролозите, се подобри. Чрез комплексен подход – ехография, ендоскопия, биопсия, се откриват повече случаи. Но въпросът е в кой стадий! В България все още имаме сериозен проблем в това отношение. Обикновено оперираме трети и четвърти стадий на онкологично заболяване, когато туморът е авансирал, имаме метастази в лимфните възли, в черния дроб и в други органи. Много рядко, в рамките на около 10 на сто от пациентите, се срещаме с първи и втори стадий. Вярно е, че конкретно при дебелото черво комплексната терапия – операция, химиотерапия, лъчетерапия, а напоследък и имунотерапия, постига значителен успех дори и при напреднал тумор, но прогнозата е много по-добра в ранните стадии.
- Какво може да се направи, за да се открива рано проблемът?
- Не мога да си обясня тази психология – да имаш болки, кървене, изобщо някаква промяна в обичайното състояние и да не отидеш на лекар, на елементарни изследвания. Има начин да се установи скрито кървене от храносмилателния тракт, понякога един нисък хемоглобин без други оплаквания е алармиращ симптом. Скринингът е много важен, особено ако човек има близки роднини, боледували от рак на коремен орган. Неслучайно в развитите държави дори без оплаквания на определена възраст се правят профилактични изследвания, включително колоноскопия. Защото често ракът няма ранни признаци.
- Поне ракът на стомаха намаля ли?
- Да, в това отношение тенденцията е положителна заради успеха на новите медикаменти – инхибитори на протонната помпа, които се използват за лечение на гастрита и язвата. Те намалиха драстично и случаите на кръвоизливи от стомаха и перфорации, с които преди години често се срещахме. Но когато все пак открием рак на стомаха, отново се оказва, че пациентите са дошли късно и заболяването е напреднало. А една гастроскопия при стомашни болки, киселини и дискомфорт е напълно достъпна и лесно осъществима. Изобщо съветът ми към хората е да не подминават дори дискретните сигнали на тялото си. Учудващо е как застраховаме и пазим колите си, а често сме нехайни към здравето.
Известно е обаче, че при панкреаса дори ранното откриване и лечение на тумор не е особено ефективно…
- Вярно ли е, че хирурзите не приемате алтернативните допълнителни методи на лечение с различни билкови препарати, природни продукти и добавки?
- Личното ми мнение е, че така наречената нетрадиционна медицина няма да навреди на пациент със злокачествено заболяване. Когато мои пациенти са ме питали, не ги спирам да приемат различни добавки. Добре е, разбира се, това да става след консултация с онколозите. Важно е болният да е уверен, че прави всичко възможно и известно, за което се предполага, че ще помогне. Не мога обаче да приема пациент с голям кървящ тумор например да се откаже от операция, за да пробва лечение единствено с билки. Няма как да стане.
- Има ли реална причина, поради която пациент в България трябва да търси операция в чужбина?
- Мога да говоря основно за коремната хирургия, защото с това се занимавам. Смятам, че тук прилагаме същите методи, които и колегите в чужбина. Ние постоянно участваме в различни научни форуми, на които се приемат консенсуси, стандарти за поведение при конкретни заболявания и състояния. Те са единни за Европа. През последните месеци например към нас се обърнаха няколко пациенти, които са оперирани в чужбина по повод рак на дебелото черво. Там са им направени лапароскопски операции, които явно не бяха особено удачни. Наложи се да ги оперираме повторно по класическия метод, за да се отстранят останали туморни формации и лимфни възли. Ето класически пример на лош подбор на типа операция, която е необходима. Не бих делил хирургията на „наша“ и „чужбинска“. Навсякъде има клиники и лекари, които работят на високо ниво, и други, които имат повече пропуски. В медицината никой не е застрахован от неочаквано развитие на ситуацията. Важното е да се подхожда отговорно към всеки пациент, лекарят да се усъвършенства постоянно, да търси и прилага най-доброто за болния си.
Важното е да се подхожда отговорно към всеки пациент, лекарят да се усъвършенства постоянно, да търси и прилага най-доброто за болния си
- Няма как да не говорим за здравната ни система, какво Ви угнетява най-много в момента?
- Много са трудностите, но на първо място мога да посоча системата на клиничните пътеки и свързаните с нея лимити и ограничения. Стига се до препятстване на пациентите да избират свободно лекар и лечебно заведение, на които да се доверят. Болниците имат чисто административно ограничение колко пациенти могат да приемат по дадена пътека, когато лимитът им се изчерпа. А няма начин да прогнозираме кой кога и от какво ще се разболее. В крайна сметка и лекарите, и пациентите страдат от тези рамки. Напоследък често се срещам с пациенти, които се чувстват обидени от вземането на пръстови отпечатъци, казват, че не идват в полицията, а в болница и не са нарушители на закона… Да не говорим колко е сложна процедурата за постъпване в болницата, ако човек откаже да даде отпечатък. Вика се представител на здравната каса, който да удостовери това. Реалният контрол върху дейността на болниците и изобщо в здравеопазването ще дойде, когато се демонополизира НЗОК. Частните здравни фондове работят много ефективно, покриват реалните разходи за диагностика и лечение и най-важното – в постоянен диалог са с лечебните заведения, знаят в подробности разходите и ефективността на дадено лечение. Това е пътят, а не административните ограничения.
