Да помогнем на „добрите” бактерии

Храносмилателният тракт е една уникална екосистема, чиито над 400 вида „добри” микрообитатели имат изключително важно значение за здравето на целия организъм.

Нормалната чревна флора означава способност на организма да се защитава сам от неблагоприятни фактори. Какъв е механизмът, по който добрите бактерии  ни предпазват и от какви потенциални заплахи?

Новороденото няма микроорганизми в  червата и поради това няма защита, обяснява  гастроентерологът проф. Симеон Стойнов. Микробната флора, която се поселява постепенно със захранването на бебето, стимулира възникването на имунни клетки в лигавицата на червото, които именно са защитата на организма от инфекции, алергии , имунни и дори ракови заболявания. 

Имунитетът, осигурен от добрите бактерии в лигавицата на червото – това е най-мощната преграда срещу опасните външни фактори – микроби, вируси, токсични продукти и храни, канцерогени, посочва проф. Стойнов.  Нормалната флора освен това подпомага възстановяването на лигавицата при естествения процес на стареене на клетките. Същото е при възстановяването на увредената по различни причини чревна лигавица.

В стомаха обикновено няма микроорганизми. В долните отдели на тънкото черво те са по брой междинни между горните сегменти  и тези на дебелото черво. Именно там се съдържа класическата, нормалната микробна флора. Когато тя е нарушена, говорим за дисбиоза.

Това състояние означава, че са намалели полезните  микроорганизми като лактобацили, бифидобактерии и т.н., а се е увеличил броят  на т.нар. лоши микроорганизми. Или  пък че те се качват в горните сегменти на тънкото черво – това състояние е болестно. 

В резултат на ферментативни и гнилостни процеси се получава подуване на  корема, увеличават се газовете, нарушава се смилането на въглехидратите, мазнините и белтъчините. Появява се диария, която трябва да се лекува с антибиотици и пробиотици. При леки форми на дисбиоза може да се опита и само с пробиотик.

Интересът в цял свят към пробиотиците расте и има изобилие от тази хранителна добавка.

 „Пробиотиците са добрите микроорганизми, съдържащи се в препарат, приготвен при усъвършенствана  биотехнологична процедура, изискваща висока компетентност и сложна апаратура”, казва проф. Стойнов, който държи да подчертае обаче - именно големият и оправдан  интерес към пробиотиците създава и предпоставки за некомпетентност при производството им.

Не си избирайте сами  пробиотик, съветва проф. Стойнов. Само специалистът гастроентеролог може да  препоръча качествен, отговарящ на изискванията за ефективност продукт. Освен  да са добре подбрани,  микроорганизмите трябва да са жизнеспособни и достатъчно на брой .  Особено важно е да не загиват по пътя си към червата, преминавайки през  киселинната среда в стомаха.

Според проф. Стойнов за здравите хора са достатъчни  естествените пробиотици – и  славата на българското кисело мляко се дължи именно на тези свойства. Преди сто години нобелистът Иля Мечников открива връзката между дълголетието на българите и бактерията, която превръща прясното мляко в кисело. Днес тя е известна в цял свят като лактобацилус  булгарикус.  Не бива да се забравя обаче, че за незаменимите пробиотични качества на киселото мляко можем да говорим само ако то съдържа достатъчен брой живи бактерии.

.

 

 

Сподели във Facebook