.jpg)
Децата и компютрите – „за“ и „против“
Съвременните деца непрекъснато общуват с телевизора или компютъра. Ако предишното поколение беше поколение на книгите, то светът на днешното е съсредоточен в екрана или монитора.
Често обаче родителите си задават въпросите: „Не е ли опасен компютърът за моето дете?“, „Колко време трябва да прекарва пред монитора?“, „Няма ли да се наруши нормалното му развитие?“.
Специалистите все повече се обединяват около мнението, че съвременните технологии могат да помогнат за интелектуалното израстване на нашите наследници.
На екрана оживяват детските фантазии, героите от книгите и приказките. Но оживяват и предметите от заобикалящия ги свят, цифрите и буквите. Попадайки в компютърната игра, те създават особен свят, подобен на реалния, но и отличаващ се от него. Компютърните игри така са съставени, че децата могат да си представят не само единично понятие или конкретна ситуация, но и да получат обобщена представа за всички подобни ситуации или предмети. Според психолозите по този начин у децата се развиват такива важни мисловни операции като обобщението и класификацията, които при стандартното обучение започват да се формират от 6-7-годишна възраст.
Една от най-важните функции на компютърните игри е обучителната. Детето започва отрано да разбира, че предметите на екрана не са реални вещи, а само знаци на реалните вещи. В различните игри тези знаци или символи се усложняват, стават все повече и по-обобщени и все по-малко приличат на окръжаващите реални предмети. Така у децата съвсем рано започва да се развива така наречената знакова функция на съзнанието. Тя лежи в основата на възможността да се мисли без опората на заобикалящите ги предмети.
С това обаче не свършват предимствата на компютрите. Не само психолозите, а и родители и учители са забелязали, че в процеса на обучение за работа със съвременните технологии се подобряват паметта и вниманието у малчуганите. В изследванията на много психолози се подчертава, че детската памет е непроизволна, децата помнят само ярки, емоционални за тях случки или детайли. И тук компютърът е незаменим помощник, защото прави не само точно толкова значимо съдържанието на показвания материал, което ускорява неговото запаметяване, прави го по-осмислен и дълговременен.
Компютърните игри имат голямо значение освен за развитието на интелекта на детето и за усъвършенстването на неговата моторика, по-точно за формирането на моторните координации и координация на съвместната дейност на зрителните и моторните анализатори.
Всички родители знаят колко е трудно да накараш малчугана да седне да учи. На компютъра обаче той се занимава с удоволствие. Причината е, че компютърът е привлекателен като всяка нова играчка. Затова и седенето пред монитора не се възприема като неприятно занимание. Интересът към компютъра лежи в основата на формирането на такива важни структури като познавателната мотивация, произволната памет и вниманието. Развиването на тези качества е много важно за 6-годишните деца, защото до голяма степен те обезпечават готовността им за училище.
Очевидно е, че компютърът развива много интелектуални навици, но има едно „но“. Не бива да се забравя златната среда, нормата. Всяко лекарство може да стане отрова, ако се приема в неразумни дози. Трябва да се знае, че компютърът не е вълшебна пръчка, която за един час ще направи децата умни и развити. Както при всички занимания е необходимо време, правилно използване, търпение и грижа от страна на родителите. Затова съществуват определени ограничения за времето, прекарвано пред монитора. Деца на възраст 3-4 години не бива да играят на компютъра повече от 20 минути на ден, а за тези на 6-7 години препоръчителната „доза“ е половин час.
За съжаление доста често се срещат деца, които са прехвърлили границата на разумно общуване с компютъра. Това може да доведе не само до влошено зрение, но и да окаже отрицателно влияние на психическото здраве.
Все пак нищо не може да замени реалното общуване. (ЖД)
