Децата с проблеми на нервната система не са обречени

Проф. Димитър ЧАВДАРОВ, невролог

Над половин милион деца у нас са с проблеми на нервната система. Тревожните сигнали могат да бъдат ярко изразени със забавено развитие, тикове, нощно напикаване, неадекватно поведение, трудно обучение, неконтролирани емоционални реакции. Но има и редица трудно доловими или пренебрегвани отклонения, като затвореност, страх, трудно общуване, нежелание или невъзможност да учи, странни постъпки, избухливост, прикрита агресия. Тези промени могат да бъдат следствие от сериозни вродени или придобити заболявания, генетично детерминирани особености, преживяван  дълбок стрес, лоша семейна или околна среда.

Напълно естествено е повечето деца да изпадат в различни състояния с преходен характер като страх, потиснатост, превъзбуда, неадекватно поведение или гневни до яростни реакции. Такива реакции обикновено са предизвикани от съществени или привидно случайни фактори. В повечето случаи родителите омаловажават тези прояви, като най-често ги отдават на фамилно сходство в характера, глезотия, преходна изострена чувствителност, неудовлетворени желания и др. Много родители вярват, че това са естествени прояви на развитието, които затихват със съзряването. Нерядко деца, стагнирани в семейната среда, показват странно поведение само на улицата и в училище. Затова родителите не могат да приемат, че тяхното кротко у дома дете има агресивно до яростно поведение спрямо другите деца, обикновено завършващо със срив, самообвинения и горчив плач.

В действителност това са деца с неразбрани проблеми, които, неразкрити своевременно, се задълбочават и стават все по-трудно отстраними. Тези прояви преобладават обикновено при деца, расли в по-сурова среда, с насилствено налагана дисциплина, живеещи в постоянен страх у дома и изливащи натрупаното страдание в гневни реакции, проявяващи се към тези, които са по-слаби от тях. Родители, които омаловажават такива прояви, укрепват агресията у детето. Тези, които прибягват до бой и наказания за подобни прояви, задълбочават агресията и правят по-тежки и по-чести емоционалните кризи.

Ролята на семейството е решаваща
 за благоприятното нервно-психично развитие на детето, за своевременното установяване на отклоненията и вземането на адекватни мерки за преодоляването им или провеждането на лечение. Има родители, които болезнено се вглеждат в детето си и непрекъснато откриват несъществуващи отклонения, с което допълнително разстройват  психиката му. Подобни са и прекалено строгите и свръхамбициозни родители, които се облягат на пръчката и моркова, с което блокират нормалното развитие и невротизират детето си. Прекалено заангажираните или привидно „готините” родители в името на свободното самостоятелно развитие губят  контрола, като не долавят своевременно дори сериозни и трайни отклонения. Бащи и майки грубияни и циници, с престъпни прояви и агресивно поведение определено сами разболяват детето си, което много често води до тежки отклонения с последващи груби противообществени прояви. 

За съжаление реакциите на родителите при повечето деца с поведенчески и емоционални проблеми са неадекватни. Много често фрустрацията у детето се подценява, а това състояние настъпва, когато то изпитва трудност или невъзможност да се справи с определени задачи или задължения. В повечето случаи алармиращите прояви се приемат като случайни и преходни. Има и „прекалено ангажирани родители”, които дори не забелязват как се развива детето им. Наблюдавал съм погрешното и болезнено вглеждане във всяка детска постъпка, което е повод за много излишни изследвания, лечебни процедури, свързани с ограничения и лишения.

Родителите на проблемни деца най-често допускат няколко основни грешки.
Подценяване на отклоненията у детето с надеждата, че с израстването те ще изчезнат. Отделни прояви се обясняват като онаследени от член на фамилията. Други омаловажават странните прояви с мотива, че други познати деца имат много по-сериозни проблеми. Трети прикриват видимите отклонения, за да не се нарочи детето им за твърде различно от другите или да падне петно върху семейството. Някои родители с тревога забелязват, че детето им има сериозни проблеми, но смятат, че точно в тази насока на характерови и психологични отклонения науката е безпомощна.

Те се примиряват с особеностите на тяхното дете и с отчаяние установяват, че с времето нещата се влошават. Има и родители, които оценяват състоянието на детето си като изключително тревожно, но смятат, че лекарствените средства не могат да помогнат и дори са вредни. И все пак страхът за него ги тласка да търсят редица нестандартни пътища за лечение. По този начин то не се лекува своевременно, състоянието му се влошава и твърде често се усложнява от проведеното „лечение”.

Най-същественото за отстраняването на проблемите у едно дете е своевременното им установяване.
Ранната намеса ограничава задълбочаването на нарушението. Особено внимание се налага, когато в едно дете се установи повече от едно отклонение. Следващият важен въпрос, който трябва да се реши от специалист, е по какъв начин трябва да се помогне на детето. Много наглед тежки смущения са преодолими чрез съгласувани действия между родителите и училището.

Нарушенията в учебния процес се преодоляват с когнитивна терапия, която създава правила и навици за възприемане и запомняне на знания изобщо или от конкретна дисциплина. Тя се провежда от родителите и педагозите. При сериозни отклонения в поведението, като неадекватни реакции, невъздържаност или емоционални сривове, се прилага поведенческа терапия. Тя се провежда индивидуално или по специални програми от психолози и педагози, които работят в тесен контакт с родителите. Агресивното поведение с насилствени прояви, абсолютната неподчиняемост, трайните промени в настроението, страхови състояния, отчаяние с намерения за самоубийство, пълната затвореност и изолираност, тежките емоционални сривове освен чрез изброените  подходи изискват и медикаментозно лечение.

Съвременната медицина разполага с редица препарати, които повлияват конкретно определени нарушения. Изявените психотични реакции се повлияват от антипсихотичните средства. Антидепресантите се прилагат при потиснатост, изолираност, отчаяние. Децата в трайно лошо настроение, без радостна усмивка, отчаяние, нежелание за учение и игра се третират със стабилизатори на настроението. Едни от най-сериозните и чести проблеми в детската възраст (които често се омаловажават), като хиперактивното поведение и дефицитът на внимание, вече са преодолими чрез специфични лекарствени средства.

Анксиолитиците имат много добър ефект при агресивни деца с гневни до яростни реакции. Трябва да се знае, че нарушенията на съня при децата имат пагубни последствия върху настроението, обучението и дневната активност, което налага  използването на специални сънотворни средства.

Прилагането на лекарства трябва да става след прецизна диагноза.
Страхът от лекарствата е основателен само при неправилно лечение. Прилагането на неподходящи препарати или дози може да задълбочи или видоизмени отклоненията. Недопустимо е и никой няма право да видоизменя естествената индивидуалност на едно дете, поради което следва да се потиснат само абнормните поведенчески или крайни емоционални реакции. От друга страна, отказът от навременно лечение задълбочава отклоненията, води до трайно изоставане, задълбочаваща се агресия и крайни насилствени прояви. Такива деца се третират като слаби ученици с ненормално поведение. За съжаление заради отклонения в поведението и реакциите в тази категория могат да попаднат и много изявени и умни деца.

Тяхната интелигентност ги кара да бъдат прикрити, когато домашната среда е твърде груба, и да заблуждават родителите си, че в училище са нарочени или недооценени. Следва да се знае, че и най-доброто медикаментозно лечение е безрезултатно, ако не се гарантира благоприятна среда на живот и развитие. Децата не се раждат цинични, крадливи, лъжливи или агресивни. Както се учат на всичко друго, така възприемат лошите постъпки, които могат да се превърнат в опасна характерова особеност.

Съветът ми към родителите е да се вглеждат незабележимо в децата си. Редица разстройства като заекване, тикове, нощно напикаване, сомнамбулни прояви и др. могат да бъдат белег за нервно разстройство, също така и обусловени от органичен процес. Други изолирани прояви могат да бъдат невинно подражание. Установяването на повече отклонения задължително изисква компетентна консултация, която да премахне опасните подозрения и да  уточни здравословното състояние на детето.
Телефон за връзка с проф. Чавдаров: 0888/236337                                
chavdarovdr@hotmail.com

 

Сподели във Facebook