.jpg)
Диабетът и хипертонията удрят и бъбреците
С Доц. Пенчо Симеонов, нефролог в болница „Св. Иван Рилски – 2003”, гр. Дупница, разговаря Петър Галев
- Доц. Симеонов, какви правила трябва да следва всеки човек, за да работят бъбреците му нормално до края на живота?
- През последните години все повече се обръща внимание, че серумният креатинин – най-масовият показател за оценка на бъбречната функция, трябва да се следи наравно с кръвната захар и холестерола. Оказва се, че доста пациенти имат леко покачен креатинин, без изобщо да подозират за това. Съветът ми е дори и без никакви оплаквания, хората над 40-годишна възраст веднъж годишно да проверяват креатинина си, което става чрез взимане на венозна кръв.
- Ако се установят навреме увеличени стойности, има ли начин да се противодейства, така че да не се стига до необходимост от хемодиализа?
- Точно това е целта на скрининговото изследване. Разбира се, ако се окаже, че има повишени стойности, трябва да се проверят и други показатели, за да се види причината. Чрез адекватното лечение имаме възможност да забавим и дори да спрем влошаването на бъбречната функция.
- Има ли други достъпни изследвания за дейността на бъбреците?
- Всъщност най-бързият и достъпен тест е изследването за наличие на белтък в урината. Този тест може да се прави дори в домашни условия, ако човек разполага със съответните тест-ленти и знае как да борави с тях. По принцип в урината не трябва да има белтък. Ако такъв се намери, трябва да се търси причината.
- Какви са основните врагове на бъбреците?
- Статистиката в държавите, в които се събират и обработват действително достоверни данни, сочи, че основните масови врагове на бъбреците са захарният диабет и артериалната хипертония. Тези заболявания засягат огромна част от популацията, поради което и голям брой хора са застрашени от влошаване на бъбречната функция. Затова периодичните изследвания на бъбречните показатели са особено важни за пациентите с високо кръвно налягане и захарна болест.
- Масовото впечатление е, че тежко бъбречно заболяване представляват камъните в бъбреците.
- Това се дължи на факта, че често нефролитиазата протича с кризи, болки, повишаване на температурата, влошаване на общото състояние. Днешната медицина се справя доста успешно с конкрементите в урологичния тракт, защото имаме методи за тяхното „разбиване” чрез модерна апаратура, без да е необходима операция. Самите камъни вече не са чак толкова тежък проблем, но ако те причиняват чести инфекции и обструкция на пикочните пътища, с течение на времето също могат да станат причина за влошаване на общата бъбречна функция.
- Преди въвеждането на методите за извънбъбречно очистване на кръвта (хемодиализа и перитонеална диализа) бъбречната недостатъчност е водила до лош край. Какви са днес възможностите?
- В България диализата е относително добре развита като мрежа. Общият брой на пациентите е близо 3500 души, които се поемат от около 65 центъра. Все още обаче имаме какво да направим по отношение на точната диализна тактика. Апаратурата ни е много добра, но можем да повишаваме още квалификацията на лекарите. Нужно е и повишаване на цената на процедурата, която се заплаща от НЗОК, за да получават пациентите максимално адекватна грижа.
- В момента вие практикувате в един по-малък център. Зависи ли качеството на диализното лечение от големината на болницата?
- Не бих казал. Важно е какви специалисти работят, с каква техника и при каква организация на лечебния процес. Мога да кажа, че съм напълно спокоен за пациентите, които се обръщат към нас, защото здравното заведение е универсално, има основните отделения и съвременна апаратура. Така можем да реагираме при всякаква ситуация.
- Да се върнем към началото на интервюто – какво да правим, за да са здрави бъбреците ни?
- Профилактиката на диабета и хипертонията, поддържането на оптимално телесно тегло, ограничаването на готварската сол и адекватният двигателен режим пазят не само бъбреците, но и целия организъм. А ранното откриване на бъбречните проблеми е до голяма степен гаранция за адекватното им лечение.
