.jpg)
Диагностиката е много важна при главоболието
Доц. д-р Борислав ГЕРАСИМОВ
Съвременната неврология може да се справи успешно с почти всички видове главоболие, при условие че диагнозата е поставена точно и навреме. Най-важно е да се уточни видът на главоболието и да се приложи един от много успешните съвременни алгоритми за лечение, не само на първичното, но и на по-голямата част от вторичните главоболия.
Най-често е тензионното главоболие - спазъм на мускулите на тила и на врата. При над 80% от населението поне веднъж годишно. Повече от 800 000 души в България имат главоболие, което налага специализирано лечение с нови и много по-ефикасни лекарства.
От мигрена страдат над 350 000 души годишно у нас, като много по-често са засегнати жените. Все още обаче правилният и успешен алгоритъм на лечение в периода на острия пристъп, както и на много по-важното и успешно повлияване на междупристъпните “светли периоди”, не е добре усъвършенстван от предните звена на доболничното здравеопазване.
Мигренозното главоболие е само в едната половина на главата, но е много мъчително, пулсиращо, съпроводено с болезнено възприемане на шум и звуци, непоносимост към ярка светлина, позиви за повръщане. Дори при част от тези симптоми трябва да се мисли за мигрена и да се търси лекар за уточняване на диагнозата.
Учените са открили, че мигрената може да промени трайно структури в мозъка и така да увеличи риска от мозъчни увреждания. Страдащите от мигрена с аура показват с почти 70% увеличен риск от увреждания на мозъка в сравнение със здравите доброволци, участвали в изследвания. По-малък, но също повишен риск имат пациентите с основната форма на мигрена.
Вероятността за инциденти, свързани с кратковременно прекъсване на притока на кръв към мозъка, се увеличава с 44% при тези, които са имали мигрена с аура, в сравнение с тези, чиито пристъпи не дават сигнали за приближаването си. Когато ги има, предвестниците се появяват от 20 минути до час преди болката. Най-често са свързани със зрителни смущения, объркване, слухови промени. Тези оплаквания може да изчезнат със започването на пристъпа, но понякога продължават паралелно с главоболието.
Особено внимание изискват рязката промяна във вида на главоболието и тревожните неврологични симптоми като гърчове, парези - дори и съвсем леки или преходни, промени в сетивността. Важно при пациентите с хронично главоболие е да се установи рискът от инсулт и да се прави съответната профилактика. Симптомите за микроформите на инсулта могат да включват моментна загуба на съзнание, немотивирана от нищо внезапна обърканост, нетипична липса на интереси.
Кластърно (групирано) главоболие имат над 25 000 болни, предимно мъже.
Много по-опасни са вторичните главоболия, които имат строго определена причина, която, като се отстрани, главоболието изчезва. Те са вследствие на конкретно неврологично (тумор, травма, мозъчносъдова болест, съдови аномалии, менингити, енцефалити и др.) или друго заболяване (очно, ушно, вътрешно), при които главоболието е един от многото други симптоми.
За успешното лечение изключително важно е да се установи точният вид на главоболието. Най-правилно е етиопатогенетичното (причинно-следственото) лечение, което при първичните главоболия невсякога е напълно възможно поради все още недобре изяснените причини за тях. Важното е да се подчертае, че новите виждания за механизмите на възникване и разпространение на главоболието, които са коренно противоположни на досегашните стари стереотипи, вече дават отлични лечебни резултати.
В световната клинична практика е утвърден успешен съвременен алгоритъм за диагностика и лечение на мигрената и на различните видове главоболия. Майсторството при лечението на мигрената е в междупристъпния период. Голяма част от болните с мигрена са добре запознати с възможностите за лечение в различните фази на заболяването и рядко търсят лекарска помощ.
Доц. Борислав Герасимов, д.м., е консултант в МБАЛ „Софиямед”, републикански консултант по спешна неврология към МЗ и БМП, член на Американската академия по неврология.
За контакти: 0888-56-56-88
