Дископатията не жали и младите
Един от най-честите здравословни проблеми, които откъсват хората от нормалното им всекидевие, е дископатията. Всъщност това понятие от разговорния език обединява различни по степен и локализация увреждания на гръбначния стълб.
Те се срещат във всяка възраст, като при младите хора причините най-често са травматични, съчетани с вродена предразположеност, а при възрастните – дегенеративни (износване, изхабяване на костните и мекотъканните структури).
При всички пациенти обикновено острият пристъп се провокира от рязко или непривично движение, продължителен престой в неудобна поза, локално преохлаждане, обща вирусна инфекция или друго състояние, намаляващо съпротивителните сили на организма.
Гръбначният стълб е сложно устроена механична опора на тялото. Изграден е от 33-34 прешлена, които са свързани посредством здрави, но еластични дискове. Те са естествените амортисьори, които позволяват известно движение в различни посоки и предпазват прешлените от директен контакт между костните им тела.
Обикновено дископатията възниква в шийния или кръстния отдел на гръбначния стълб, където подвижността и натоварването са най-големи. Износването на междупрешленните дискове, разрастването на костна тъкан (т.нар. шипове) и измененията в ставите, свързващи отделните прешлени, причиняват различна по характер и интензивност болка.
Когато тя е основно в областта на кръста, е известна като лумбаго, а ако е по хода на седалищния нерв – ишиас. С най-тежки субективни и обективни оплаквания протичат дисковите хернии. При тях желеобразната материя (пулпозното тяло) във вътрешността на междупрешленния диск излиза извън фиброзната капсула на диска и причинява остро притискане на гръбначния мозък или на периферните нервни коренчета, които излизат от него.
Често притиснатото коренче се възпалява. Болката при това състояние е много силна, а локализацията й зависи от конкретните нерви, които са засегнати. Обикновено оплакванията в поясната област са съчетани със стрелкаща болка и изтръпване в единия или в двата крака. А дисковите хернии в горните отдели на гръбначния стълб често дават остра болка при дишане, кашляне и движение в шията, която се разпространява в ръцете чак до края на малкия пръст.
Покрай увредените междупрешленни дискове се получава и рефлекторен мускулен спазъм (скованост), а това намалява кръвообращението и съответно способността на организма сам да се пребори с локалното нервно възпаление.
Причините за развитие на дископатия са доста разнородни, но в основата стои небалансираният начин на живот – обездвиженост, прекомерно физическо натоварване, неправилна стойка на тялото при ходене и седене, прехранване, затлъстяване. Отслабената гръбначна мускулатура не дава добра опора на прешлените и при усилено или непривично движение те се разместват нефизиологично, което травмира изхождащите между тях нервни коренчета.
Най-добрата профилактика на дископатиите е поддържането на добра физическа форма и нормално телесно тегло чрез всекидневна гимнастика и лек спорт – плуване, ходене по планините и др. Прословутият страх на българина да не настине наистина има смисъл при предпазването на гърба. Много добро упражнение за гръбнака е лягането по корем с ръце покрай тялото и повдигането на раменете по 10–15 пъти.
Лечението на вече възникнала дископатия зависи от степента и стадия й. Някои тежки състояния изискват неотложна оперативна намеса – когато има силно притискане на гръбначния мозък, което причинява пареза на крайници, загуба на сетивност и на контрола върху тазовите резервоари.
В останалите случаи се започва с прилагане на нестероидни противовъзпалителни средства за кратко време, след което те могат да бъдат заменени от препарати с подобно действие, но на природна основа.
Физиотерапията и масажите от специалист, особено съчетани с лечебни масла, имат много добър ефект. Масажът и физикалната терапия имат за цел да премахнат микроразместванията на прешлените и подобряване на предаването на нервните импулси от гръбначния мозък към вътрешните органи. Освен това те активизират кръвообращението и лимфообръщението, както и обмяната на веществата.
Така се възстановява тонусът на мускулатурата и се увеличава отделянето на токсични вещества от организма.