.jpg)
Електронното здравеопазване в САЩ разкри, че 1/3 от медицинските дейности са ненужни
С проф. Ставри Тошков, изпълнителен директор на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, разговаря Микаела Въжарова
- Проф. Тошков, как ще коментирате доброволческата акция на повече от сто български гвардейци преди дни за набиране на потенциални донори на стволови хемопоетични клетки, за да подпомогнат лечението на техен колега с остра миелоидна левкемия. Какво може да реши една такава акция и какво е състоянието на този вид донорство в България?
- Днес националният донорски регистър разполага с 1400 донора, но за оптималното му функциониране трябват минимум 5000 и всяка възможност за попълване е добра. Шансът за съвместимост между непознати е изключително нисък - около 1 на милион. Темата трансплантации и донорството обаче е крайно време да бъде изведена много нагоре в дневния ред на България, обществото да бъде запознато и стимулирано да участва в този процес.
Изключително важно е да имаме голяма българска донорска банка за стволови клетки, което е колкото медицински аргумент, толкова и въпрос на икономическа ефективност на здравеопазването. Да се извърши трансплантация у нас и при налични тук клетки е и многократно по-евтино. Самото донорство е доброволен, високохуманен акт, който дава шанс за живот при лечението на онкохематологични заболявания, първични имунни дефицити и генетични нарушения. Длъжни сме да осъзнаем значимостта му колкото може по-скоро.
Представете си: само със 7 милилитра кръв (минимална кръвна проба) можеш да се регистрираш като потенциален донор на стволови клетки и един ден да се окажеш единствената надежда за нечий живот. Този човек – непознат, но толкова генетично близък с теб – може би съществува и всеки ден се моли за чудото да те открие. Ако ти не си част от българския регистър на донори на стволови клетки, това няма как да стане.
- Доколко вие в поверената Ви национална хематологична болница успявате все пак да се справите със задачата?
- При нас е единственият в страната център за трансплантация на хемопоетични стволови клетки за пациенти над 18-годишна възраст. Тук се осигурява над 80% от общата трансплантационна дейност с повече от 100 трансплантации годишно – автоложни и алогенни. Правим го въпреки икономическата стагнация, притеснителната здравна финансова рамка, липсата на цялостна донорска стратегия и съответни програми за стимулиране на донорството, каквито имат много държави.
- Макар и със закъснение, стартира електронното здравеопазване. Какво е вашето мнение?
- Като екип, който развива една наистина високоспециализирана и уникална диагностично-лечебна дейност, който се стреми във всичко да е в крак със света и времето, оценяваме високо този старт. Електронното здравеопазване е възлов компонент на глобалното информационно общество, като допринася и за по-високо качество и ефективност в здравното обслужване. То може да реши немалка част и от проблемите с недостига на средства в здравната система.
Вижте само експертните сондажи: над 1/3 от медицинските манипулации и предписаните лекарства са ненужни, сочат проучвания в Европа и Северна Америка. В здравния сектор се извършват между 30 и 40% ненужни медицински процедури, лабораторни тестове или се предписват ненужни лекарства, което е последица от липсата на постоянна комуникация между различните медицински лица, обслужващи даден пациент и от липсата на достъп до медицинската история на пациента.
С тази модернизация здравната система и ще се облекчи и рационализира. Получаваме един перфектен инструмент за осветляване – за прозрачност и контрол, както на всички участници в системата, така и на резултатите от тяхната работа, на всеки етап и финално. След електронното досие вярвам, че ще вървим към издаването на електронни рецепти - дори в Румъния това вече стана – с констатиран много добър икономически ефект. А после и към издаване на електронни направления, и към появата на телемедицина и обучение, които също са ни все по-необходими.
- Като екип вие сте сред първите, заявили готовност да партнират, да ползват в пълния й потенциал и първата за България интернет базирана професионална мрежа за лекари и за пациенти - CredoWeb. Как оценявате възможностите й?
- Това е отлична нова опция за професионално общуване, за обмен на информация, за дистанционно консултиране, решаване на казуси чрез мултидисплинарни екипи, за специализиран дебат, за улеснение на всекидневната работа на мениджърско и на всяко оперативно ниво.
Толкова много проблеми имаме да решаваме и в сектора, и в комуникацията с властите, че всяка възможност за нова организираност, ако щете и за единен професионален натиск за защита на интереса на пациента и на собствената ни гилдия, е добре дошла. Виждам потенциал и в контекста на вече споменатите задължителни нови форми на професионално обучение и на все по-необходимата на много специалисти телемедицина и контрол на състоянието на пациенти в постоянен риск.
